Обикновен кръвен тест, който се прави еднократно, може да покаже дали сме генетично предразположени към инфаркт или инсулт. Изследването на Lp(a) обаче не е включено в стандартните профилактични прегледи и не се поема от НЗОК. Нивата на липопротеин (а) са генетично обусловени и остават стабилни през живота. В този смисъл, той може да се изследва еднократно с кръвен тест, който е на достъпна цена – средно около 11,50 евро. Самото изследване дава възможност наследственият сърдечносъдов риск да бъде разпознат навреме и да се приложат по-целенасочени мерки за профилактика и проследяване.
„Около 50% от случаите на коронарна болест и инфаркт – едно от най-сериозните заболявания в съвремието – са пряко свързани с липидни нарушения. Понякога е налице само един-единствен рисков фактор, който сам по себе си е напълно достатъчен, за да доведе до развитие на тежко сърдечносъдово заболяване“, обясни председателят на Българската лига по хипертония проф. Арман Постаджиян по време на дискуся „Lp(a) Awareness Day 2026 | “Да направим невидимия риск видим“.
Повишеният Lp(a) обикновено няма симптоми, но може значимо да увеличи сърдечносъдовия риск, което прави ранното му установяване важно за навременна профилактика. Въпреки международните препоръки, рутинното му приложение в България остава ограничено. 76% от европейските клиницисти рутинно измерват липопротеин (a) спрямо 18% в България, а основните бариери са липсата му в рутинния липиден профил, който обичайно се изследва при пациентите.
Избраният за шеф на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028 г. проф. д-р Иван Груев допълни, че в развитите държави около 30–35% от смъртните случаи се дължат на сърдечносъдови заболявания, а средната продължителност на живота надхвърля 80 години, като в някои страни достига 83–84 години. „В България обаче делът на смъртността от сърдечносъдови заболявания е значително по-висок – 65% при жените и 55% при мъжете. Това означава почти двойна тежест на тези заболявания и близо 10 години по-ниска средна продължителност на живота при мъжете“, алармира той.
Експертите призоваха за по-голяма информираност и скрининг на Lp(a) и подчертаха, че подобно изследване може да донесе съществени ползи както за общественото здраве, така и за публичните финанси чрез по-малко инфаркти и инсулти, повече години живот в добро здраве, по-ниски бъдещи разходи за лечение и по-висока продуктивност и икономически принос.
Еднократното тестване за Lp(a) генерира значими монетарни ползи чрез два основни механизма. От една страна, това са спестени разходи поради избегнати сърдечносъдови събития. От друга, то дава добавен принос към БВП на работещите в резултат на добавени години живот с добро качество (QALY). Например, ако през 2027 г. бъдат тествани половината от българите на 40 години (42 388 души), без значение от статуса им на предходно сърдечно-съдово събитие, това би довело до 514 избегнати случая на инфаркт на миокарда; 88 избегнати случая на инсулт; значителни финансови спестявания поради избегнати сърдечносъдови събития; добавен принос към БВП поради добавени години живот с добро качество, както и общи ползи в монетарно измерение.
