Ограничаване на нерегламентираните плащания и доплащания от здравноосигурените пациенти за оказана медицинска помощ е основен приоритет на новото ръководство на агенция „Медицински надзор“, по-известна като „Медицинската ДАНС“, съобщиха от ИАМН. Според директора Атанас Атанасов начините за постигане на тази цел са комбинация от контрол, прозрачност и санкции.
„Ще бъде извършен анализ на вече установени и санкционирани лечебни заведения за неправомерно получени суми и на тази база ще бъдат планирани периодични одити на лечебните заведения с повишен риск. С оглед защита на икономическите права на гражданите ще бъде задълбочено сътрудничеството и с други контролни институции за увеличаване броя на съвместните проверки с НЗОК, РЗИ и икономическа полиция. Ще бъде оптимизиран обмена на информация с прокуратурата при съмнения за извършени финансови престъпления и измами“, посочва д-р Атанасов в съобщение до медиите.
Правомерните плащания от страна на здравноосигурените са ясно регламентирани и са изключение, а не правило – повечето основни дейности се покриват от НЗОК, напомнят още от ИАМН.
Ето кои доплащания са законни:
- Потребителска такса. Дължи се при: преглед от личен лекар, преглед от специалист, болничен престой (на ден, с ограничение до 10 дни, след това е без потребителска такса). Размерът на потребителската такса е нормативно определен. Някои групи лица са освободени (деца, бременни, хора с определени заболявания или увреждания и др.). Лечебните заведения са длъжни да поставят на видно място списък с освободените групи лица.
- За избор на лекар или екип (по желание). Плаща се само ако пациентът доброволно е поискал с писмено заявление конкретен лекар или екип. Преди това задължително подписва декларация за информираност, вкл. за цената. Не може да бъде наложено.
- За медицински изделия или консумативи извън покритите от НЗОК. В случаите, когато е в интерес на пациента да се използват: по-скъпи импланти, специални медицински изделия, които не са напълно покрити от касата. Болницата е длъжна да предложи вариант, покрит от НЗОК (ако има такъв), както и да информира пациента и близките му за разликата в цената.
- Допълнителни услуги и подобрени битови условия. Например: самостоятелна стая; телевизор, интернет; самостоятелен сестрински пост; допълнителен комфорт. Тези услуги се предоставят извън медицинската помощ и са по желание, могат и да не се ползват.
- Услуги, които са извън обхвата на заплащане от НЗОК: Това са прегледи или процедури, които не са включени в основния пакет или са естетични като козметичните интервенции например. Тези дейности може да се заплащат изцяло от пациента.
- Лекарства (в определени случаи). Някои медикаменти се заплащат частично (с процент участие), когато това е посочено в съответната клинична пътека. В интерес на пациента може да се предложат и лекарствени продукти, които се заплащат изцяло от пациента (ако не са реимбурсирани).
Най-честите незаконни доплащания са:
„Такса избор на екип“, когато реално няма избор. В много от случаите лечебните заведения си позволяват да искат заплащане за избор на екип, без реално пациентът да има алтернатива (например когато в отделението има само един екип, но въпреки това изискват плащане от всички хоспитализирани, като казват „така се прави тук“). Пациентите следва да знаят, че заплащането е законно, само ако изборът е доброволен и документиран със писмено заявление от тяхна страна, след подписано информирано съгласие за източника на финансиране. От изключителна важност е преди да подпишат формуляра за информирано съгласие пациентите внимателно да прочетат текста му.
Пакети с „допълнителни услуги“. В някои големи болници е практика да се предлагат „пакети“, които включват информационен асистент, обучение против падане, административно обслужване и др. Тази практика е проблемна и дори незаконна, когато пациентът е задължен да закупи тези пакети и без тях не може да бъде приет и лекуван. В много случаи тези пакети включват част от болничните грижи, които са платени от НЗОК и обикновено става въпрос за скрито дублиране на заплащането. Задължителното заплащане на такива „пакети“ почти винаги е в нарушение, особено ако включва елементи от основната медицинска грижа или е условие за лечение.
„Консумативи“, които би трябвало да са включени в цената на клиничната пътека, която НЗОК заплаща. Често определени болници искат доплащане за ръкавици, системи, стандартни материали, лекарствени продукти под предлог, че в момента липсват в лечебното заведение. В тези случаи заплащането за сметка на пациента е неправомерно.
Все още има болници, които искат „дарение“ преди или по време на лечение с намека, че без това „няма да стане“. Това е незаконна практика, ако е обвързана с лечението.
Плащане за по-добри условия без алтернатива. Например „няма свободни безплатни стаи“ или „трябва да платите за нормално обслужване“. Това е неправомерно, ако на пациента не е осигурена стандартна (безплатна) опция.
За да се защитят от неправомерни практики пациентите и техните близки трябва:
- Винаги да питат: „Това покрива ли се от НЗОК?“ „Задължително ли е или по желание?“
- Никога да не подписват формуляри за информирано съгласие без да са прочели внимателно текста.
- Винаги да изискват платежен документ – касов бон, фактура.
- При съмнение за неправомерно изискване на заплащане или доплащане за оказана медицинска помощ да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и до НЗОК.
От изпълнителна агенция „Медицински надзор“ обещават да планират и проведат кампании за разясняване, кои дейности са безплатни за здравноосигурени лица, както и публикуване на ясни списъци с медицински дейности и услуги, непокривани от НЗОК.
