За първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за хронично бъбречно заболяване и неговите различни. Така болестта вече е официално призната у нас, което ще позволи по-добра и ранна диагностика, проследяване и контрол на заболяването, както и адекватно лечение още преди появата на необратимите усложнения.
Успехът от дългогодишните усилия на медицинската общност и Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) беше отчетен на пресконференция по повод Световния ден на бъбречното здраве. В събитието участваха Христина Николова, председател на АПБЗ, проф. д-р Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и шефът на БЛС д-р Николай Брънзалов.
С направените нормативни промени за първи път у нас се въвеждат отделни МКБ-кодове за всеки стадий на ХБЗ:
• N18.1 ХБЗ, стадий 1 – Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min;
• N18.2 ХБЗ, стадий 2 – Бъбречна увреда с леко понижена GFR 60-89 ml/min ;
• N18.3 ХБЗ, стадий 3 – Бъбречна увреда с умерено понижена GFR 30-59 ml/min;
• N18.4 ХБЗ, стадий 4 – Бъбречна увреда със силно понижена GFR 15-29 ml/min;
• N18.5 ХБЗ, стадий 5 – Краен стадий на бъбречно заболяване;
• N18.9 – Хронична бъбречна болест, неуточнена.
Новото кодиране ще позволи прецизно диагностициране и определяне на това в кой стадий на болестта се намира пациентът. „Досега у нас имаше код само за хронична бъбречна недостатъчност, която е последният, терминален стадий на ХБЗ. Това правеше невъзможно навременното диагностициране на заболяването. Пациентите биваха откривани твърде късно“, обясни Христина Николова.
Проф. Богов коментира, че благодарение на промяната, за първи път пациентите с ХБЗ ще бъдат обгрижвани в целия ход на заболяването. В ранните етапи проследяването ще се осъществява от общопрактикуващите лекари, които ще насочват своевременно пациентите за консултация с нефролог за специализирана оценка и лечение. Този интегриран модел цели да забави прогресията на бъбречната увреда към хронична бъбречна недостатъчност и да намали сърдечносъдовите усложнения.
„Ползите за пациентите от направените промени включват по-ранно идентифициране на риска и стадия на ХБЗ, регулярни изследвания на бъбречната функция, редовно насочване за консултация с нефролог и по-ясни критерии за проследяване по определен алгоритъм“, уточни доц. Любомир Киров. По думите му хроничното бъбречно заболяване е пренебрегвано в цял свят. „Ние най-вероятно сме първата страна, в която има алгоритъм за диагностика, проследяване, лечение на ХБЗ, който е ясно разписан и нормативно утвърден. Създадени са и условия за скрининг на болестта“, не скри удовлетвореността си доц. Киров.
Хроничното бъбречно заболяване представлява прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми, което затруднява ранното диагностициране. Без навременна интервенция болестта може да премине в хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), при която пациентите се нуждаят от диализа или трансплантация. Значителна част от пациентите с напреднало ХБЗ са изложени на висок риск от преждевременна смърт поради сърдечносъдови усложнения.
Данните показват, че около 10% от населението у нас или 600 000 души страдат от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, артериална хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души със заболяването получава диагноза.
„Официалното признаване на хроничното бъбречно заболяване в България е успех за пациентите, лекарската общност и здравната система“, коментира д-р Николай Брънзалов, който беше категоричен, че вече има условия за по-ефективна профилактика, по-ранна медицинска намеса и по-добра грижа за хората, живеещи с това социално значимо заболяване.
