Всеки втори българин е доплащал за здраве през последната година, като най-често това се е налагало за лекарства, преглед при джипи или специалист, медицински консумативи и избор на екип при лечение в болница. Това показва национално представително социологическо проучване на агенция „Тренд“, направено по поръчка на Българския лекарския съюз. Данните бяха представени на форум „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“, организиран от БЛС.
„Близо една четвърт от българите са отлагали определена медицинска процедура заради липса на финансови средства“, алармира Димитър Ганев, директор на „Тренд“. По думите му за около 800 000 души, основно възрастни хора, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест.
Данните показват още, че най-високо е доверието към личните лекари и специалистите в извънболничната помощ – над 80%. Точно 59% вярват на медиците в държавните и частните болници, но едва 32% – на НЗОК и 31% – на здравното министерство. Най-ниско е доверието на българите в частните здравни застрахователи – само 24% са отговорили утвърдително. Което пък прави въпросът за демонополизацията на НЗОК почти безпредметен. Но 63 на сто от осигурените са категорични, че пакетът медицински услуги, които касата покрива, не отговаря на нуждите на пациентите и трябва да се разшири с повече образни изследвания и профилактични прегледи, на които обаче ходят под 60%, със скъпи терапии, дентални услуги и лекарства.
„Нерешени с години въпроси днес водят до първото място на България в Европа с 35% доплащане на медицинските услуги от страна на пациента. Това е тема, по която си заслужава спешно да се вземат мерки“, заяви президентът Илияна Йотова пред участниците във форума. Според служебният здравен министър доц. Михаил Околийски пък в момента предизвикателствата в системата, освен кадровата обезпеченост, са и осигуряване на достъп до качествена медицинска помощ и до навременна профилактика.
„Обществените нагласи сами по себе си не променят нищо, това правят решенията, които пряко засягат пациентите и лекарите и затова за нас е важно този разговор да се води открито и отговорно между медицинската общност и хората, които носят отговорност за развитието на системата“, подчерта председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По думите му здравеопазването не бива да бъде поле за противопоставяне, а кауза, която обединява, надхвърля политическите цикли и в която могат да се срещат общественият интерес и волята за дългосрочни решения.
И поне по един въпрос представителите на две от политическите сили се обединиха. Според зам.-председателя на парламента и председател на здравната комисия проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС и д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ съфинансирането от страна на пациентите може да е форма на контрол. Друг вариант за повече средства в системата е допълнителната застраховка, каквато към момента имат 18% от участвалите в социологическото изследване. И както се вижда от проучването на „Тренд“ това са предложения, които никак не се харесват на пациентите – комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система. А относно контролът – едва 13% са проверявали някога здравното си досие.
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски определи проучването на „Тренд“ като много полезно и обеща касата да се съобрази с претенциите на хората, които се осигуряват. Но напомни, че през тази година няма нов бюджет, което прави невъзможно включването на нови дейности или лекарства в пакета, който фондът покрива. „Но ще засилим кампанията „НЗОК за теб“, защото доверието в институцията не ме удовлетворява, пациентите трябва да знаят какво и как могат да получат като медицинска услуга, платена от касата“, посочи още доц. Стефановски.
