Учени от САЩ са открили в пустините на Близкия изток мишки, които не стареят, пише сп. „Сайънс адвансис“, цитирано от БТА.
Докато едни животни изумяват с устойчивостта си към вируси или рак, друго същество привлича вниманието на учените със способността си да остарява без типичните за възрастта изменения – златистата бодлива мишка, която обитава каменистите пустини на Близкия изток.
Изследователи от университета на Йейл са установили, че този вид живее в дивата природа до пет години или шест-седем пъти по-дълго от обикновените мишки. Интересното при вида е не само продължителността на живота, но и неговото качество. Дори в напреднала възраст златистите бодливи мишки остават активни: търсят храна и избягват хищници.
Учените са открили няколко особености, които могат да обяснят тяхното „грациозно стареене“. Първо, златистите бодливи мишки са способни да лекуват кожни рани без да образуват белези, като запазват тази способност дори в напреднала възраст.
Второ, при тях практически не деградира тимусът – орган на имунната система, който при повечето гръбначни животни бързо намалява с възрастта. „Дори при много старите екземпляри тимусът остава структурно и функционално запазен“, казва професор Вишва Дип Диксит от изследователския екип.
Третата особеност е липсата на изразено влошаване на паметта и способността за учене при възрастните животни.
Изследователите също така са анализирали мастната тъкан на мишките, при която с възрастта обикновено се засилва хроничното възпаление. Те са открили повишена активност на гена, кодиращ протеина клъстерин, който помага за отстраняването на увредените протеини и е свързан с по-ниско ниво на възпаление и по-дълъг живот при бозайниците.
Когато клъстеринът е бил инжектиран на обикновени лабораторни мишки, при тях е било забавено възрастовото влошаване на двигателните функции и са намалели признаците на хронично възпаление. Подобни ефекти учените са регистрирали и в човешки имунни клетки. „Смятаме, че клъстеринът е един от ключовите фактори за устойчивост към възрастовите изменения“, казва водещият автор на изследването Хи Хун Ким.
Според учените еволюцията е изиграла важна роля. Златистите бодливи мишки са активни през деня, което намалява конкуренцията и риска да попаднат на нощни хищници. Те са устойчиви на токсини и са способни да преживяват продължителни периоди на глад, като намаляват енергийните си разходи. Малките се раждат по-развити, а грижата за потомството се разпределя между няколко женски. Всичко това увеличава шансовете за оцеляване и позволява на естествения подбор да затвърди механизмите на здравословното стареене.
Изследователите предполагат, че подобни метаболитни пътища могат да съществуват и при човека, но да са „изключени“. Ако учените разберат как да ги активират безопасно, например с помощта на протеини като клъстерин, това може да открие пътя към нови лекарства за удължаване на живота в добро здраве.
