Новото перорално лекарство на Eli Lilly – Оrforglipron, е довело до намаляване на теглото с до 8% в клинични изпитвания и е показало по-добри резултати от съществуващите перорални алтернативи на семаглутид.
На фона на растящото търсене на терапии за отслабване фармацевтичните компании ускоряват разработването на по-ефективни и по-достъпни медикаменти. Освен добре познатите инжекционни GLP-1 лекарства като Ozempic, Wegovy и Mounjaro, на пазара навлизат и перорални форми, пише БГНЕС.
В публикуваните в The Lancet резултати участниците, приемали Оrforglipron, са загубили средно между 6% и 8% от телесното си тегло за една година, докато при настоящите перорални форми на семаглутид намалението е било между 4% и 5%.
Инжекционните терапии остават най-популярните средства за редукция на теглото и се използват от 2014 г., като популярността им нараства през последните години. За разлика от тях Orforglipron е таблетка за ежедневен прием без ограничения за храна или течности. Лекарството все още няма пазарно разрешение и се разглежда от Американската агенция по храните и лекарствата. Eli Lilly обяви, че при одобрение цената в САЩ ще започва от 149 долара за най-ниската доза и ще достига до 399 долара за по-високите дози, ако не са покрити от застраховка.
В изпитването са участвали над 1600 души от повече от 130 центъра в пет държави. Всички участници са били с диабет тип 2 и са били разпределени на различни дози Оrforglipron, 12 mg и 36 mg, или еквивалентни дози семаглутид за период от една година. Около 60% от приемалите Оrforglipron са загубили поне 5% от телесното си тегло, спрямо приблизително 40% при семаглутид. Между 28% и 44% са постигнали редукция от 10% или повече, докато при семаглутид този дял е бил между 13% и 21%.
Проучването отчита и по-добро понижаване на кръвната захар при новото лекарство. Намаление на теглото с 5% до 10% може да подобри контрола на кръвната захар при диабет тип 2, а по-голяма редукция намалява риска от усложнения.
По-високата ефективност обаче е съпътствана от повече странични ефекти. Около 9% до 10% от участниците са прекратили лечението заради стомашно-чревни проблеми, в сравнение с около 5% при семаглутид.
Експерти, които не са участвали в изследването, отбелязват, че по-високата честота на нежелани реакции може да ограничи поносимостта на лекарството в реални условия. Според тях са необходими по-дългосрочни данни за безопасност, сърдечносъдови ефекти и устойчивост на резултатите.
