Един от основните проблемите на здравеопазването е, че системата е силно политизирана и завладяна от лобита, заяви лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който откри дискусията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от партията му. На форума обаче имаше един основен отсъстващ – Българският лекарски съюз, което ядоса Асен Василев. И той посочи именно липсата на председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов като пример за политизацията на здравеопазването. Но пък и събитието беше по-скоро предизборно.
„Друг проблем е, че като търговски дружества болниците не са сигурни, че ще могат да плащат заплати, особено областните“, каза още Асен Василев. „Имаме недостатъчно и неравномерно заплащане за труд, което създава всякакви проблеми. В центъра на системата са парите, а не пациента, което означава, че системата е лошо конструирана“, уточни той.
Според лидера на ПП в отделни точки на страната няма адекватни здравни грижи и там помощ може да се окаже само с хеликоптер. „Половината места за медицински сестри в здравните заведения, училища и ясли не са заети, а средната възраст на медицински сестри е над 50 г.“, алармира още Асен Василев. Думите му подкрепи Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ). „С по-малко медицински сестри в сравнение с България са само Гърция и Румъния, а най-много има във Финландия и Германия“, отчете тя.
По данни на Министерството на здравеопазването в държавните и в общинските болници един лекар се грижи за 10-11 пациента на месец, а от специалистите по здравни грижи – на един се падат 7 пациента, като в специализираните болници пациентите са повече. Според Георгиева дефицитът на медицинските сестри е изключително сериозен, като около 17 000 сестри не достигат.
„По данни от НАП възнагражденията на три големи категории – лекари специалисти, медицинска сестра и акушерка за първите месеци на миналата година показват, че за лекарите те са достигали до около 3000 лева, а за медицинските сестри и акушерките – около 2700 лв. Средната заплата в България през юни 2025 г. е била 2547 лв. и въпреки тези възнаграждения, има дефицит на медицински сестри“, посочи още Георгиева, цитирана от БТА.
„Според нашия регистър средната възраст на медицинските сестри е 57,8 г.“, каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. „До миналата година медицинските сестри са били 22 800, а към 2 февруари 2026 г. са 21 830 и продължава да намалява броят им“, предупреди тя. По думите ѝ няма да има желаещи да учат за тази професия заради огромната отговорност и денонощната грижа за пациентите. Акушерките за цялата страна са 3347, а рентгеновите лаборанти са около 1500. Георгиева обърна внимание на големия брой болници, които се разкриват, без да се отчита кой ще оказва грижа за пациентите.
„Не може всички възнаграждения да са под един знаменател, тъй като има доста голяма разлика в отговорностите на медицинските сестри в зависимост от отделения и трябва да има диференциация по отношение на квалификацията на медицинските сестри в зависимост от лечебното заведение, в което работят“, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкохематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. „Парите за заплащането на труда зависят от работата по клинични пътеки, от приходите и разходите на клиниката. Всички знаем, че лекари и сестри разчитат на допълнителното финансиране, но то зависи от много фактори, свързани и с болничните директори“, обясни тя.
„Крайно време е да се изчистим от клишетата. В България медицинските грижи са на едно много високо ниво. Аз самият съм жив, благодарение на лечението в тази система. Винаги има какво да се желае, но не е редно и така да се хвърля пепел. Тук има ли човек, който да чака 6 месеца, за да му се направи животоспасяваща операция? В труднодостъпните райони няма какво да прави системата на здравеопазването, защото не може държавата да осигури лекар и сестри за всеки 50-100 човека. Може да се осигури хората, които имат необходимост, да бъдат придвижени до амбулаторията, което няма да струва толкова скъпо, колкото да се осигури лекар във всяко място“, каза председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров.
„Специализантите да специализират и в по-малките градове“, призова д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници. По думите му спешната помощ в лечебните заведения през последните 10 г. наистина се крепи на специализантите. „Всяко такова дежурство в областните болници се заплаща между 250 и 300 лв.“, подчерта. „Заплащането на труда на лекари и медицински сестри е такова, защото политиците така са го направили, но докато сме търговски дружества, няма как да дадем 5000 лева възнаграждение, ако сме получили от здравната каса 3000 лв.“, обясни д-р Петров.
„След няколко протеста и разговори с политици установихме, че в управлението няма необходимата воля и консенсус, че трябва да се направи реформа, а ние имаме предложения за промени, които ще подобрят ситуацията за специализантите, макар че те реално са кръпки в една система, която изначално не работи добре“. Това пък заяви Калина Божилова, представител на Инициативен комитет „Бъдеще в България“, които месеци наред протестираха за по-добри условия за специализация и твърди минимални заплати за лекарите без специалност, равни на 150% от средната за страната.
„Ако няма визия, осигурена с финанси за всяка дейност, ще продължаваме да си играем на „кой е по-по-най-„, каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. По думите му фаворизирането на една или друга специалност е погрешен подход. Д-р Миланов обърна внимание, че денталните лекари сами се грижат за практиките си, а за кариерното развитие 15 г. няма промяна в наредбата за специализацията на лекарите по дентална медицина.
