Американски химици са разработили молекули, които позволяват да се контролира биологичната активност на холестерола с помощта на светлина, пише изданието на Американкото дружество на химиците (JACS).
Холестеролът често се свързва със сърдечносъдови заболявания, но тази молекула е жизненоважна за организма. Тя е част от състава на клетъчните мембрани и служи като изходно вещество за синтеза на ключови хормони, включително естроген и тестостерон. Въпреки това, много аспекти на поведението на ѝ в клетката все още са слабо проучени.
Холестеролът участва в голямо количество процеси, определящи здравето и развитието на заболявания, но поради малкия си размер и химичните си свойства е изключително труден за наблюдение, обяснява Майкъл Зот от Университета на Пенсилвания, един от авторите на изследването.
За да заобиколят това ограничение, учените обикновено използват така наречените функционални аналози – молекули, които имитират холестерола, но са снабдени с химически маркери. В настоящото изследване екипът стига още по-далече, създавайки фотохолестероли – аналози на холестерола с фоточувствителни фрагменти, пише БТА.
Когато са изложени на светлина, тези молекули променят формата си, което позволява биологичната им активност да се включва или изключва. Това отваря пътя към така наречения пространствено-времеви контрол: лекарството може да бъде въведено в организма като цяло, но да бъде активирано само в определена област с помощта на насочен светлинен лъч.
Някои форми на светлина са способни да проникнат достатъчно дълбоко в тъканите, обяснява ръководителят на изследването Дирк Траунер. Това позволява да се активира молекулата на строго определено място и в точно определен момент, без да бъде засяган целият организъм.
Според Зот, селективността на тези молекули позволява да бъдат създадени инструменти за точково включване и изключване на отделни протеини, което ще помогне да се дешифрират сложните пътища на транспортиране на холестерола в клетката.
В бъдеще учените планират да използват управлявани чрез светлина молекули за подробно картографиране на движението на холестерола в нормални и патологични условия. Изследователите смятат, че аналогичен подход може да се приложи и към други липиди.
