„Без приет бюджет за 2026 г., а само с удължителен закон, има голям въпрос дали ще влязат при лекарствата нови молекули, т.е. дали ще има достъп до иновации. Когато нямаме нов бюджет и няма подписан т. нар. „Механизъм“ от самите компании, рискът от това да не навлязат нови терапии в първото тримесечие е голям, а когато се касае за болниците – остава рискът от това, че обемите и съответно парите, които по принцип се договарят, са обект на въпрос – докъде и как ще стигнат парите. Не на последно място – това зависи и от преговорите между БЛС и НЗОК – в случая няма да има повишение на цените на клиничните пътеки с оглед на това, че ще сме с миналогодишен бюджет“. Така здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков коментира ситуацията в здравеопазването при влизането на страната ни в 2026 г. с бюджета от тази година.
Пред БНР той отбеляза още, че от тази година има изпълнена, но неразплатена дейност към болниците за близо 400-500 млн. лв., които бяха прехвърлени за изплащане през следващата година. „Този дефицит в болничната помощ най-вероятно ще започне да расте“, прогнозира Шарков.
В коментар за доплащането от джоба на пациента икономистът посочи, че у нас то не само е високо, а и продължава да се покачва, като според последния доклад за състоянието на здравето от 34% се е увеличило на 36%. „Според нашите прогнози, ако продължава недофинансирането на здравеопазването и неправилното разпределение на тези средства, доплащането може да се качи между 40% и 45% до 2040 г.“, заяви Шарков и отбеляза, че доплащането се увеличава, когато няма достатъчни постъпления в бюджета, както и когато те не са разпределени правилно. Това, по думите му, създава усещането у гражданите, че здравеопазването е скъпо. „А ако се направи умно промяната в намаляване на доплащането чрез повишение на вноската към НЗОК, или чрез допълнително здравно застраховане, което да покрие тези доплащания, или задължителна спестовна сметка, както е в други страни, то тогава това усещане за високи цени в здравеопазването ще намалее“, обясни той.
„При липса на бюджет за 2026 г. НРД, който Българският лекарски съюз подписва заедно с НЗОК, не може да влезе в сила. Неразделна част от него са цените и обемите на медицинските дейности. Така че сме в патова ситуация – липсват ясни параметри и предвидимост във финансирането на сектора, което води до абсолютна несигурност“, алармира председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов също пред БНР. Той обаче изрази надежда в скоро време да се появи държавническа мисъл, ясен политически ангажимент и конкретни решения. „Защото всичките партии в парламента заявяват, че здравеопазването им е приоритет, а това на практика не го виждаме по никакъв начин“, подчерта той.
Д-р Брънзалов отчете, че най-острите дефицити, които са в болничната помощ, ще се задълбочават. Причините за това са прехвърлените още от 2024 г. към бюджета за 2025 г. средства в размер на 146 млн. лева, дължими на болниците за извършена, но незаплатена дейност, и повторното въвеждане на лимити в сектора. „Сега ни очаква още по-голям дефицит, а финансирането е неясно. Колегите са притеснени, и с право“, добави шефът на БЛС.
„Ние сме там, където сме, и правим това, което правим, така че нашите пациенти по никакъв начин няма да бъдат ощетени“, увери пък председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров във връзка с оставането в параметрите на стария бюджет. Той напомни, че това не се случва за първи път.
„Това означава, че работим с това, което е било за 2025 г. – продължаваме и в 2026 г., докато в някакъв щастлив за целия ни народ миг бъде приет подходящият бюджет. Няма очаквано увеличение на бюджета ни, но това, което може и очакваме да се случи, когато се приема новият бюджет и когато се разписва НРД, както и преди е имало – да съществува текст, който да казва, че съответните цени спрямо новия бюджет, който евентуално е повишен, влизат в сила със задна дата, т.е. от 1. януари 2026 г.“, коментира доц. Киров. „Мисля, че първоначално бихме се справили“, обобщи той.
