Повишаването на здравната вноска само с 2% от сегашните 8 на сто на 10% ще намали доплащането за прегледи, изследвания и лекарства, ще остави повече пари за профилактика и скринингови програми, а като бонус – фалиращите болници могат да бъдат преструктурирани в такива за долекуване, а до 2040 г. да спечелим 228 хиляди години живот в добро здраве. Това заявиха Екатерина Иларионова, част от екипа на Health Metrics – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация и здравният икономист Аркади Шарков. Те представиха пред журналисти икономически анализ на последиците до 2040 г. от неувеличаването на здравноосигурителните вноски.
„Последни данни от Евростат за 2023 г. показват, че процентът от Брутния вътрешен продукт за здраве в другите европейски държави е 10%, докато в България е 8%, от които 5% са от НЗОК и от МЗ, а останалите – близо 6 млрд. лв идват директно от джоба на пациентите“, посочи Шарков. Според Иларионова България е с една от най-ниските здравни вноски – 8%, докато средно в ЕС тя е 11-13 на сто. В същото време доплащанията у нас са двойно по-високи.
Например през 2023 г. средно един здравно осигурен се е наложило да извади от джоба си 790 лева. От тях 534 лева са доплащанията за лекарства, 177 лева – в извънболничната помощ и 77 лева – в болниците, но тук не е изследвано доплащането за медицински изделия и модерни операции.
Цената на бездействието
„Ако нищо не се промени през 2040 г. лекарите у нас ще са под 28 000, а сестрите – под 23 000, ще се наложи да се разделим с едно от малкото постижения у нас – бързия достъп до медицинска помощ и ще чакаме от 30 до 80% повече за преглед, изследвания, прием в болница или операция. С една трета ще намалеят профилактичните прегледи, които у нас и без това не са много, а доплащанията при лекарите ще скочат до 40%, за лекарства пък до 20-40%“, предупреди Екатерина Иларионова.
По думите на Шарков това ще постави всяко четвърто семейство в риск от финансова катастрофа при болест. И добави, че при бездействие, от 2025 г. до 2040 г. ще има над 50 млрд. лв. икономически загуби за страната ни, които ще се изразяват в загубена производителност, в допълнителни разходи за домакинствата, в емиграция на медицински кадри и в пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика.
Алтернативният сценарий
„Ако обаче се повиши здравната вноска на 10%, всеки един лев, инвестиран умно в системата, ще води до 3 лева социална възвращаемост. Допълнителното финансиране е необходимо условие за реформи“, посочи Шарков. Според него допълнителните приходи позволяват покриване на дефицита на НЗОК, стабилизиране на болниците, привличане и задържане на лекари и сестри, обновяване на техниката и развитие на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат насочени към профилактика и скрининг – инвестиции, които спасяват живот и спестяват разходи. „И най-важното – ще намалеят директните доплащанията“, подчерта здравният икономист.
Припомняме, Българският лекарски съюз вече повече от половин година настоява за повишаване на здравната вноска, както и на потребителската такса. Управляващите обаче отговориха, че засега тя остава 8%.
