През 2025 г. броят на диагностицираните българи с диабет е нараснал с 5%, което означава около 20 000 нови случая, алармира изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев, цитирайки данни на НЗОК. Той участва в пресконференцията на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) по повод Световния ден на диабета – 14 ноември. По думите му достъпът до най-съвременните терапии се увеличава с около 15% годишно, което е ясен знак, че лекарите познават и активно прилагат наличните иновативни подходи за лечение.
Статистиката е безпощадна – 589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – 1 от всеки 9, или 11.1% от хората. Около 252 милиона души или почти половината от тях обаче не знаят, че са болни.
Световният ден на диабета през тази година се фокусира върху проблемите, които срещат хората с това заболяване на работното си място. Темата бе акцент в презентацията на председателя на БДЕ доц. Александър Шинков, който изтъкна необходимостта от повече подкрепа и разбиране на работното място за хората с хронични заболявания. „За съжаление, дори сега, хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се притесняват да говорят за заболяването си. Това понякога се отразява както на психичното им здраве, така и на възможностите им за кариерно развитие. Работната среда трябва да бъде място, където хората с диабет да се чувстват сигурни, оценени и свободни да управляват заболяването си без страх“, подчерта той.
„Глобалната картина показва, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, депресия или друго психично състояние, свързано с диабета на работното място. Данните показват още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут заради ежедневните грижи и контрол на заболяването“, посочи проф. Цветалина Танкова, член на УС на БДЕ, на Европейската асоциация за изучаване на диабета и началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София.
Тя се спря и на лечението на захарния диабет в България. „Нашите пациенти имат достъп до най-модерните терапии за захарен диабет тип 1 и тип 2 в света. През последните години в лечението на диабет тип 1 сериозно навлязоха технологиите – инсулинови помпи, сензори, затворени системи. Имаме подкрепата и на институциите по отношение на съвременните терапии“, обясни тя.
Доц. Невена Чакърова от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ пък представи критериите за скрининг за предиабет и диабет, като подчерта, че хора с наднормено тегло/затлъстяване и поне един рисков фактор – фамилна анамнеза за диабет, сърдечносъдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, заседнал начин на живот, състояния, свързани с инсулинова резистентност, като „омазнен“ черен дроб са показани за скрининг – трябва да бъдат редовно проследявани от ендокринолозите. Риск има и при приема на определени лекарства и при преживян панкреатит. По думите на доц. Чакърова почти всички рискови фактори са свързани със съвременния начин на живот, затова и пада възрастта на хората, които се диагностицират с диабет.
„Сериозен самостоятелен рисков фактор е гестационният диабет – всички жени, които са имали гестационен диабет трябва да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот“, подчерта още доц. Чакърова. За всички, които нямат рискови фактори, скрининг се препоръчва след навършване на 35-годишна възраст. Скринингът не е еднократен акт и при нормални резултати от лабораторните изследвания, в зависимост от степента на риск и нивата на кръвната захар, се определя интервала за следващо изследване. Хората с предиабет трябва да бъдат проследявани минимум веднъж годишно.
