По-малко от половината българи водят здравословен начин на живот, 37% не са посещавали никога профилактичен преглед, а доверието в здравната ни система е под средното за Европа. Това показват данни от онлайн проучване сред 27 000 души от 22 държави, включително 1000 души от България, извършено в периода февруари – март 2025 г. от фармацевтична компания СТАДА. Участниците в проучването са на възраст 18-76 г. и са отговаряли на въпроси, свързани с психичното здраве, превантивното здраве, начина на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система.
По думите на Стефан Динев от СТАДА, цитиран от БТА, България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, докато Испания е водеща по този показател. На въпрос дали живеят здравословно 92% от респондентите казват, че е важен здравословният начин на живот, но само 40% от българите декларират, че живеят здравословно, докато сред останалите европейци процентът достига до 52%, показват данните. В Испания се отчита най-високата продължителност на живот – 84 години, като две трети от хората там казват, че живеят здравословно.
Близо 40% от запитаните българи отговарят, че нямат мотивация да направят така, че да живеят здравословно, като същият е и процентът на останалите европейци. От българските респонденти 39% се оправдават, че нямат време през деня, за да живеят здравословно, докато процентът сред другите участници е 31. Почти всеки трети не може да си позволи здравословен живот, показват още данните от проучването.
Запитани от кого се влияят при взимането на решения, свързани със здравето, най-голям процент – 60%, посочват семейството, 44% – личния си лекар, а на последно място – с 10%, се нареждат инфлуенсърите. Според 65% от българите физическото им здраве е много добро. На въпрос дали редовно предприемат превантивни мерки за здравето си 62% от участниците от България казват, че предприемат, като средно за Европа процентите достигат до 72.
Сред всички запитани 65% взимат витамини и минерали. На въпрос дали смятат, че здравословното хранене може да помогне за предотвратяване на заболявания 85% от участвалите в допитването българи отговарят утвърдително, но само 52% от тях се хранят така.
Най-нездравословните навици са пиене на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол, а причината за тях според запитаните е чувство на щастие, намаляване на стреса, по-добър сън. На въпрос от какво имат нужда, за да променят нездравословните си навици 45% от българите посочват намаляване на стреса на работното място, 49% – намаляване на стреса вкъщи, 36% – подкрепа от близки и приятели, 9% – от професионална помощ, 18% – от друго, а 12% не могат да определят. Сред българските участници 58% от тези под 25-годишна възраст и 52% от хората над 25-годишна възраст искат да променят нездравословното си поведение.
Вярваме най-много на личните лекари, малко на инфлуенсърите и никак на политиците
На годишен профилактичен преглед обаче не преминават 37% от българите. В Румъния 62% от респондентите отговарят, че не са преминали профилактичен преглед. Най-нисък е процентът във Франция – 21%. На въпрос защо не се преглеждат профилактично, отговорът е, че нямат нужда и че имат усещането, че са здрави. Повече от половината българи и европейци се доверяват на личните си лекари и на учените, на последно място по доверие се нареждат инфлуенсърите с 8% и политиците с 3%.
Аптеките продължават да бъдат предпочитано място за търсене на съвет и консултация, а като причини за използване на физическа аптека всеки втори посочва, че веднага получава това, от което се нуждае.
Удовлетвореност от здравната система изразяват 37% от българските участници, докато сред други европейски респонденти процентът достига 57, показват още данните от проучването. Две трети от респондентите казват, че не биха настанили възрастен роднина в дом за възрастни хора. На въпрос дали те самите биха постъпили в такъв дом близо 80% отговарят отрицателно.
При оценка на психическото си здраве 80% от българите казват, че е добро, като по този показател страната ни се нарежда на второ място след Румъния, докато средният процент за Европа е 64 на сто. Само един на всеки 10 от запитаните българи търси подкрепа за психичното си здраве, а данните за останалите европейци са приблизително същите.
Коментарът на специалистите
„Резултатите са очаквани и не са благоприятни“, коментира проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му средната продължителност на живота на българския мъж е 73,7 г., а на българската жена е 79 г. „Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи. Има тенденция за подобрение сред младата генерация, но е сред сравнително малък процент интелигентни и материално осигурени хора“, алармира той.
За спешна нужда от грижа в полето на психичното здраве призова д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика. „Проучването ясно показва разликата между декларираните позиции и начинът, по който се чувстваме. Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактичните прегледи, психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут – липсва ни критичност за начина, по който живеем“, обясни тя.
„Данните от проучването да се представят пред депутатите преди да приемат бюджета за следващата година и да се запитат дали здравето е приоритет на държавата“, предложи проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК. „Здравеопазването не е приоритет на управляващите“, категоричен е той. По думите му процентът на хората, които нямат доверие в здравната система, е много голям. „Средствата, които се дават за здравеопазване, са около 50%, като останалите са от доплащане и от сивия сектор. Другият голям проблем са средствата за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, които в България са около 5%, а в ЕС са средно 11%“, посочи проф. Димитров. По думите му средствата, отделяни за здравеопазване, са насочени към лечение вместо към превенция. „Направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването за сметка на нейните социални функции, създадохме индустрия, в която да има голям оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея“, заключи проф. Григор Димитров.
