Трябва да намалим широко разтворената ножица във възнагражденията в здравеопазването, защото има сериозни диспропорции през последните 25 години, заяви здравният министър доц. Силви Кирилов, който присъства на конгреса на Българския лекарски съюз. Той увери, че подкрепя увеличаването на възнагражданията на младите медици, но според него основният проблем е диспропорциите при заплащането в здравеопазването.
Министърът заяви, че недостигът на кадри в системата е проблем не само в нашата страна. „За мен са равнопоставени както болногледачът, така и академикът. Не трябва тези диспропорции да ги засилваме. И преди 10, и преди 20 години са заминавали, такива са тенденциите в целия цивилизован свят и ние не можем да се преборим с тях. Търся решение, все пак който разполага с финансовия ресурс, диспропорциите в системата последните 25 години са значително засилени и първият принцип, на който трябва да отговориме, тази широко разтворена ножица да я намалим“, доц. Кирилов.
В отговор на въпрос дали е доволен от проектобюджета на ведомството за следващата година, той обясни, че винаги има по-добри възможности, но той лично е реалист и тъй като се очакват още промени, предпочита да изчака и да види фактите. „Ние ще настояваме за финансиране на определени политики, разбира се по интелигентния начин т.е. с аргументи и факти“, допълни Кирилов. Той подчерта, че трансфузионните центрове са от стратегическо значение за всеки българин, за общността, държавата и здравната система. Тъй като в тази област има сериозни проблеми, е разработена програма, чрез която да бъдат преодолени, но в настоящия бюджет не бяха заделени нужните средства“, посочи още министърът.
За евентуално увеличение на здравната вноска той коментира, че не МЗ взема такова решение. По думите му първо трябва да се изчерпят възможностите на сегашния модел, който е с 8% вноска. Според Кирпилов с промените във финансовата система, предизвикани от приемането на еврото, едва ли е най-подходящото време за предприемането на такава стъпка. „Винаги може да се изчака няколко месеца, 6 месеца, да се подготвят добре разчетите, анализите, да се посочат силните, слабите страни и тогава да се разговаря и да се вземе решение за здравната вноска“, уточни здравният министър.
За възможностите за допълнително финансиране на спешната медицинска помощ, той посочи, че на този етап, в сравнение с другите структури в здравеопазването, центровете в повечето от големите градове са в позитивна кондиция. „Спешната помощ е част от националната сигурност, тя е стратегическа и затова е създадена работна група за разработване на отделна нормативна база, която касае нея и неотложната помощ“, добави Кирилов.
Близо половината българи – 46% смятат, че е необходимо увеличаване на публичните средства за здравеопазване, но 58 на сто са против вдигане на здравната вноска. Това съобщи политологът Димитър Ганев, който представи проучване на „Тренд“ пред VII-ия Национален конгрес на БЛС.
Според 49% здравеопазването трябва да е най-приоритетно финансирания сектор от държавния бюджет през следващите години. „В битката за общественото мнение министърът на здравеопазването има много голямо предимство в сравнение с останалите министри при разпределянето на бюджета“, каза Димитър Ганев и уточни, че най-склонни да плащат повече за здраве са столичани.
„По отношение на контрола голямото мнозинство от българите (84%) е убедено, че в България липсва достатъчен контрол върху изразходването на средствата в здравеопазването. Едва 3% споделят обратното мнение, което подчертава дълбоко вкорененото обществено недоверие към управлението на публичните ресурси“, добави той. В тази връзка едва 30% от лекарите одобряват верификацията от пациента на извършената спрямо него дейност, докато 56% не я одобряват. Сходни са дяловете и по отношение на мнението дали ще допринесе или няма да допринесе за повишаване на доверието в системата, показват още данните на „Тренд“.
72% от лекарите смятат, най-справедливото заплащане е според извършената дейност и квалификацията. Едва 10% пък искат да получават твърда заплата. На въпрос в кои от областите БЛС трябва да бъде най-активен 69% са отговорили прозрачност на разпределението на средствата в системата, 67% – защита на правата и условията на труд на лекарите, а 56% – защита от административен натиск и санкции.
Няколко ключови приоритета обединиха участниците по време на конгреса на БЛС. Това са постигане на европейски нива на финансиране чрез разработване на методология и анализ за постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП; заплащането да бъде за медицински дейности и резултати, а не за структури; НЗОК да финансира извършени дейности, в измеримо качество и доказан здравен ефект; баланс между пазарни стимули и социална солидарност, така че конкуренцията да води до по-висока ефективност, а общественият интерес – до гарантиран достъп и справедливост; приоритет да стане превенцията и профилактиката, както и долекуването след остър период на заболяване; оптимизиране на лекарствената политика чрез прозрачни процедури и стимули за най-добра стойност; НЗОК да прилага истинска прогенерична политика; продължаване на дигитализацията на здравната система; въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение и работещи политики и финансиране на базата на разход- ефективност и разход-ползи за медицинските технологии.
