Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов участва в конференция на високо ниво на тема „Бъдещето на застаряването и дългосрочните грижи“, организирана от Датското председателство на Съвета на Европейския съюз в Копенхаген.
Поканата е от датския министър на възрастните хора, който събира свои колеги от здравната и социалната сфера с цел обмен на идеи, опит и споделяне на предизвикателствата по отношение на демографската тенденция на все по-застаряващо население и необходимост от предоставяне на дългосрочни грижи.
По време на сесията бяха обсъдени теми, сред които превенция, ранно откриване, здравословен начин на живот и поставяне на фокус върху правото на автономност при взимането на решения (особено при хората, страдащи от деменция и Алцхаймер). Опит между участниците бе споделен и в областта на финансиране, базирано на потребностите на възрастните хора и намиране на стимули за продължаване на трудовата заетост след навършване на пенсионна възраст. Фокус в разговорите бе и създаване на приобщаваща среда за възрастните, както и повишаване на дигиталната грамотност и мястото на изкуствения интелект в подкрепа на хората, предоставящи грижи.
„От съществено значение за възрастните хора е предотвратяването на самотата и изолацията“, сподели Силви Кирилов. Той информира своите колеги от ЕС за това, че на национално ниво в рамките на стратегията ни за психично здраве е предвидено: провеждане на обучения на медицински специалисти за работа с хора в напреднала възраст; разработване на обучителни и рехабилитационни програми в помощ на социалните работници, обслужващи лица в напреднала възраст, както и разработване на ръководство за превенция и ранно диагностициране на когнитивни дефицити и деменция с интердисциплинарно участие на различни специалисти.
Министър Кирилов сподели и изразеното от неговите европейски колеги виждане, че от особена важност е осигуряването на по-подходяща среда за живот на възрастните хора.
Припомняме, у нас вместо грижа за възрастните има домове на ужасите, клинични пътеки и болници за долекуване почти няма, хосписите са частни и скъпи, а използването на телемедицината и изкуствения интелект в помощ на болни и самотни хора са на ниво пилотни проекти в едва няколко общини. НЗОК не покрива и сестринска помощ в домовете на възрастните, а за палиативни грижи дори вече никой не говори.
