Алергиите започват още преди раждането, затова промяната на средата, храната и начина на живот дава реален шанс за намаляване на риска и подобряване на здравето на бъдещите поколения, заяви пред БНР известният детски алерголог д-р Тихомир Мустаков. „Затова съветът ми е – не е нужно да се капсулираме. Трябва просто да се върнем към естественият начин на живот, използването на максимално прясна храна от държавата, в която сме родени, това важи с голяма сила за бременните и кърмещите жени“, посочи той.
По думите му алергиите вече не са просто наследствена предразположеност, а резултат от сложна взаимовръзка между гени, микробиом и околна среда. „Кърменето е протективно, но зависи и какво съдържа кърмата. Препоръките ми за намаляване на риска от алергии включват: естествено хранене по време на бременност, избягване на химизирани продукти, лечение на алергии преди зачеване, минимално използване на антибиотици, активен, но разумен контакт с природата“, обясни д-р Мустаков.
Специалистът предупреди, че у нас вече се наблюдават нови алергии и те са към фъстъци, кармин и вносни продукти. „Алергията към фъстъци, доскоро непозната за България, вече се диагностицира редовно. Причините се търсят във вносни партиди с афлатоксини, както и в начина на обработка и съхранение. Друг често срещан нов алерген е оцветителят кармин (Е120), който се използва в безалкохолни напитки, колбаси и дори лекарства. Той има молекулна структура, сходна с тази на домашните акари, което го прави опасен за чувствителни хора“, съобщи д-р Мустаков.
Той уточни, че при децата все по-често се срещат алергии като атопичен дерматит – най-много в бебешка възраст, бронхиални проблеми и астма в ранна детска възраст, алергичен ринит – най-чест в училищна и тийнейджърска възраст. В прехода към пубертет зачестяват алергиите към медикаменти и химикали в храните.
„Алергиите вече не са просто сезонно неудобство, а глобално предизвикателство за съвременната медицина“, подчерта д-р Мустаков. По думите му микробиомът е една огромна нова територия на медицинската практика, а промените в него влияят не само локално, но и върху целия имунитет.
„В утробата майката е средата на плода. Състоянието ѝ моделира бъдещия имунен отговор на детето. Нездравословната среда, честата употреба на антибиотици и стерилният начин на живот могат да повлияят негативно на имунния баланс още в пренаталния период. Свръхчистата среда обърква имунната система. Когато не среща патогени, тя започва да реагира на безобидни вещества. Т.нар. „хигиенна хипотеза“ обяснява защо алергиите зачестяват в индустриализираните общества. Избягването на микроби, които би трябвало да „тренират“ имунната ни система, може да доведе до свръхреактивност към иначе безвредни вещества като прах, храни, оцветители и консерванти“, посочи д-р Мустаков. И допълни, че алергиите вече не са просто наследствена предразположеност, а резултат от сложна взаимовръзка между гени, микробиом и околна среда.
