И децата трябва да получат безплатна ваксина срещу грип, предложи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на семинар „Ваксинационни програми за превенция на остри заразни заболявания, причинени от грипни вируси, РСВ, COVID-19, пневмококи и превенция на вирус-свързани ракови заболявания“.
„Вероятно по-висока и реална заболеваемост от грип ще има през ноември – декември, особено по време на празниците, а до епидемия ще стигнем към края на януари“, съобщи още доц. Кунчев. По думите му има данни от Япония за ранен и интензивен грипен сезон, но не е задължително същото да се случи и в Европа. Той добави, че в момента у нас заетостта на болничните легла в инфекциозните отделения е много висока, но това не се дължи на грип, а на други вируси.
„Ваксинирането на деца не може да стане в рамките на националната програма, по която безплатна имунизация срещу грип и пневмококи получават възрастните хора на и над 65 години“, обясни обаче д-р Кремена Пармакова, началник отдел „Надзор на заразните болести“ към Министерството на здравеопазването. Тя подчерта, че първо трябва експерти и БЛС да изпратят становища и конкретни предложения в МЗ, а чак след това ведомството да опита да извоюва бюджет за нова национална програма за безплатна противогрипна ваксина за децата.
През миналата година у нас срещу грип са били ваксинирани 22-ма столетници, а с всеки сезон все повече хора търсят възможност да се имунизират. През 2024 г. например близо половин милион българи избраха да се защитят от грипа по единствения сигурен начин.
Не така стоят нещата с инжекцията срещу пневмококи и след първоначалния бум през миналата година, когато близо 50 000 възрастни са си поставили ваксина, през тази до момента те са едва 16 000. Намаляват с 1000 и личните лекари, които са изявили желание да я поставят на своите пациенти. Затова според експертите е необходимо да се даде право на повече медици, освен джипитата, да слагат ваксини по национални програми. Все пак сред общопрактикуващите има и отличници – едно джипи е отчело 700 ваксинирани срещу пневмококи от листата си, същият медик има и най-много имунизирани деца срещу човешки папилома вирус.
При ваксините за възрастни има и новост – на хората над 60 години вече се прилага високодозов противогрипен препарат, който е с 4 пъти по-голямо количество антигенно съдържание в сравнение със стандартните дози. У нас такава ваксина все още не е регистрирана.
Според експертите въпреки подраняването на грипа тази година, ако извършим ваксинацията в началото на октомври, то ефективността ще падна от 60% на 33% в края на януари, когато е пикът. Ако инжекцията се постави сега – в края на октомври, ефективността ще е 50% по време на януарския и февруарския пик.
До тази година България беше единствената страна в ЕС, където бременните не бяха споменати в препоръките за противогрипна ваксина, а болестта при тях може да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло на плода, усложнения при майката и бебето. Затова бременните и у нас вече са включени в групите, за които имунизацията срещу грип е препоръчителна.
„Министерството на здравеопазването е изготвило проект на наредба за включване на ваксината срещу варицела в задължителния имунизационен календар“, съобщи още д-р Кремена Пармакова. Тя предупреди, че варицелата би могла да засегне всеки, тъй като това е най-заразното заболяване. „В момента заболеваемостта сред децата в детските градини отново нараства. Всеки втори случай в страната ни, регистриран като заразен, е на варицела“, уточни д-р Пармакова. По думите ѝ в България на година от варицела боледуват около 40 000 души и допълни, че вирусът остава в човешкото тяло и преболедувалите са носители на херпес зостер.
Ваксината срещу варицела ще бъде поставяна на 12-15-месечна възраст и при навършване на 4 години. „Ако тя стане задължителна и безплатна, а ваксината срещу респираторния синцитиален вирус – безплатна за бременните жени, ще са необходими между 2 и 5 милиона лева“, изчисли доц. Ангел Кунчев.
По данни на МЗ у нас ваксинационният обхват е най-висок срещу туберкулоза сред новородените през 2024 г. – 96,7%. Смята се, че покритието трябва да е над 95%, за да бъде защитено обществото, а при другите имунизации този процент е по-ниско. Срещу хепатит Б е 94,2%, срещу дифтерия, тетанус и коклюш – 94,2%, срещу полиомиелит – 94,2%, срещу пневмококи – 93,8%, срещу морбили, паротит и рубеола – първи прием – 94,2%, втори прием – 90,5%, трети прием – 94,2%.
При задължителните имунизационни календари най-високо ваксинално покритие се отчита в Унгария, а България се нарежда в средата на скалата сред европейските държави.
