Пациенти с рак, които са получили mRNA ваксина срещу COVID – например на Pfizer или на Moderna – в рамките на 100 дни след започване на имунотерапия, са се представили значително по-добре от тези, които не са били ваксинирани, съобщи „Евронюз“.
Имунотерапиите за рак обучават имунната система да разпознава и унищожава тумори. Те често се използват при напреднали стадии на болестта, когато другите видове лечение не са дали резултат.
Екип от САЩ е проследил над 1000 пациенти с напреднал рак на белия дроб или кожата, които са получили mRNA ваксина срещу COVID-19 в рамките на 100 дни след започване на имунотерапия. След ваксинацията имунната система на пациентите е била значително стимулирана, а те са живели по-дълго в сравнение с неваксинираните. Общата тригодишна преживяемост при пациенти с рак на белия дроб, например, е била 55,7% спрямо 30,8%, според изследването, публикувано в списание Nature, цитирано от БГНЕС.
„Ваксината е могла да ускори реакцията им към лечението“, уточни Андрю Бегс, старши клиничен сътрудник в Университета на Бирмингам, Великобритания, който не е участвал в изследването. Изглежда, че mRNA ваксините помагат чрез стимулиране на обща имунна реакция – сякаш подпомагат организма да се бори с вирус, а не таргетират конкретен протеин в тумора.
„Последствията са изключителни – това може да революционизира цялата онкологична грижа“, каза д-р Елиас Саюр, детски онколог в Университета на Флорида и един от авторите на изследването.
Други учени също изследват mRNA технологията като потенциален нов начин за атака на рака. Те разработват персонализирани ваксини, които се борят с конкретния тумор на пациента, както и ваксини, насочени към гени, често срещани при определени видове рак.
Независими експерти призовават за внимание, тъй като резултатите могат да бъдат съвпадение. Пациентите, получили ваксината, може вече да са били по-здрави и затова да имат по-добри шансове за оцеляване. „Само рандомизирано проучване може да покаже дали самата ваксина води до ефекта“, каза д-р Ленард Лий, доцент по ваксини за рак в Университета на Оксфорд, който не е участвал в изследването. Въпреки това, изследователите твърдят, че ранните резултати са обещаващи – особено защото ефектът се наблюдава и при пациенти с тумори, които обикновено трудно реагират на имунотерапия. „При тези случаи имунотерапията може да е неефективна, защото има твърде малко съществуващ имунен отговор, който да се подсили“, каза професор Стивън Грифин, експерт по вирусология на рака в Университета на Лийдс, който не е участвал в изследването.
Ако последните открития се потвърдят, Саюр каза, че те могат да помогнат на учените да създадат нови mRNA терапии за по-широк кръг пациенти с рак. Изследователите планират клинично проучване в късен етап, за да потвърдят резултатите и да определят дали mRNA ваксините трябва да бъдат част от редовното лечение при пациенти, получаващи този вид имунотерапия. „В бъдеще бихме могли да разработим още по-добра неспецифична ваксина, която да мобилизира и „рестартира“ имунния отговор, като по същество се превърне в универсална, готова за употреба ваксина срещу рак за всички пациенти“, прогнозира Саюр.
