Болници за активно лечение да бъдат преструктурирани в такива за рехабилитация и долекуване на пациенти с инсулт и други мозъчни заболявания, предложи чл.кор. проф. Николай Габровски по време на кръгла маса „Национален план за мозъчните заболявания – стратегическа рамка и експертни решения“. Дискусията е организирана от фондация „Съвет за мозъчно здраве“ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия.
„Раздутата болнична мрежа е една от причините за липсата на лекари и особено на сестри, както и за ниските заплати. В страната ни около 32 000 лекарите, за чиято работа трябва да има и около 65 000 медицински сестри, но те са едва 22 000 в момента, което не само заплашва съществуването на системата на здравеопазване, но и националната сигурност“, алармира проф. Габровски, който е зам.-директор на „Пирогов“ и председател на Съвета за мозъчно здраве. Освен това, според него, във времето на изкуствения интелект, не може медиците да се изграждат 15 години, а това трябва да става по-бързо.
Той отчете, че у нас най-голямо въздействие върху здравето имат инсултът, неврологичните и психичните разстройства. През 2022 г. в България са регистрирани над 1,2 млн. случая на мозъчни заболявания, а вследствие на тях са починали повече от 33 000 души. Инсултът пък е причина за близо 16% от всички смъртни случаи в страната. „Грижата за мозъчното здраве вече не е просто медицински въпрос – тя е морална, социална и икономическа необходимост. Инвестицията в мозъчното здраве е инвестиция в човешкия капитал и бъдещето на България“, заяви проф. Габровски. Той пресметна, че за изпълнението на бадещия Национален план за моцъчните заболявания ще са нужни между 50 и 200 млн. лева годишно. По думите му планът не е просто документ с препоръки, а реален инструмент за действие – с ясен път, измерими цели и визия за промяна.
Документът обхваща 5 стратегически направления: Наука, данни и иновации; Достъп и качество на грижите; Интеграция и координация на дейностите; Обществена осведоменост и социална подкрепа и Политики и устойчивост. Планът предвижда изграждане на национална система за мониторинг и дигитална инфраструктура, внедряване на телемедицина и използване на изкуствен интелект, както и създаване на национални регистри за мозъчните заболявания. Акцентът е върху инвестиции не само в технологии, но и в хората – лекарите и специалистите по здравни грижи чрез продължаващо обучение, както и създаване на специализирани структури за долекуване и дългосрочна грижа. Телемедицината и дигиталните решения ще съкратят пътя до специалист, ще премахнат географските бариери и ще ускорят навременното лечение, смятат специалистите.
„Важно е да създадем устойчива рамка в областта на мозъчното здраве. Изграждането на национален план е стъпка в тази посока, важно е да осъзнаем необходимостта от координирани действия – с всички ангажирани институции, за създаване на устойчива рамка в областта на мозъчното здраве. Уверен съм, че днешните решения ще се превърнат утре в реални действия“, заяви здравният министър доц. Силви Кирилов.
„НЗОК е съпричастна към този важен медико-социален проблем и стремежът ни е да помогнем на засегнатите хора да се чувстват полезни и успешни“, увери управителят на касата доц Петко Стефановски.
По думите на председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов усилията на водещите специалисти ще положат основите на модерен и ефективен подход, съчетаващ научен потенциал, клиничен опит и политиките на превенцията на мозъчните заболявания. „Стратегическата рамка на плана е предизвикателство, насочено към по-добри здравни политики, повишаване на качеството и по-добър достъп за пациентите“, допълни и д-р Асен Меджидиев, председател на Столичната лекарска колегия. Той добави, че в СЛК членуват близо 100 неврохирурзи, 400 невролози и около 200 психиатри, което е доказателство за високия експертен потенциал на организацията в областта на мозъчното здраве.
Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, заяви, че през 2024 г. мозъчните заболявания са довели до над 800 хиляди години живот с увреждане (DALY), което представлява около една трета от общата тежест на заболяванията в България. Икономическите последици се оценяват на приблизително 1,2 милиарда евро загуби годишно, което показва нуждата от по-добра профилактика, ранна диагностика и достъп до качествено лечение.
Експертите очертаха системните предизвикателства: хронично недофинансиране и неравномерно разпределение на ресурси, ниска обществена осведоменост и стигма, липса на интеграция между здравните и социалните услуги, недостиг на лекари и най-вече специалисти по здравни грижи и застаряващо население, което увеличава случаите на деменции. Като ключови лостове за промяна бяха посочени по-доброто използване на европейските ресурси и мрежи, целенасочени образователни програми, силна междуинституционална координация, политическа подкрепа и устойчиво финансиране, базирано на отговорност и отчетност.
