„Смисълът на клиничните изпитвания е да се намали смъртността от социално значими заболявания и това се случва, когато се следват гайдлайните за лечение“, изтъкна чл. кор. проф. Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, по време на специална дискусия, посветена на значението на клиничните проучвания и тяхната добавена стойност за българското здравеопазване, науката и обществото. Събитието се състоя в резиденцията на Британския посланик в София.
Проф. Гудев и добави, че целите на терапията в днешно време са не само да се продължи живота на пациента, но и да се подобри неговото качество. Той отбеляза още, че ръководствата са от полза за медицинската общност, но могат да са полезни и при решението как да се управлява финансовият ресурс в здравеопазването.
Председателят на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) и ръководител на клиниката по „Медицинска онкология“ в МБАЛ „Надежда“ д-р Мила Петрова сподели, че европейските ръководства препоръчват включването на пациентите в клинични проучвания, като първи избор, тъй като са една изключително добра възможност за плана на лечение. „Ако има клинично проучване, което е подходящо за пациента, то категорично то трябва да му бъде предложено. Това е от полза и за пациента, и за лекуващия екип“, подчерта тя.
Проф. Мария Стаевска, председател на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „Александровска“, засегна темата за информираното съгласие на пациентите и осигуряването на тяхното максимално спокойствие при участие в клинично изпитване. „В клиничните изпитвания всичко е много контролирано, а нашите пациенти са изключително добре проследени. Това са международни проучвания, които отговарят на много сериозни критерии“, каза проф. Стаевска и добави, че при проучванията се защитава интереса на пациентите. По думите й в момента в етичните комисии в Европа все повече се обсъжда необходимостта от по-бързо включване на пациентите в проучвания.
„За изминалите 25 години над 14 500 пациенти у нас са получили достъп до иновативна терапия. Със съдействието на повече от 460 главни изследователи и над 260 медицински центъра, в този период успешно са реализирани 143 клинични проучвания на AstraZeneca“, заяви Спаска Парушева, старши директор и ръководител отдел „Клинични изпитвания България и Сърбия“ в AstraZeneca. Тя отбеляза, че само през последните пет години са стартирани 37 нови клинични проучвания, които са позволили на над 2000 пациенти с ХОББ, астма, сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, захарен диабет тип 2, както и страдащите от онкологични заболявания, да се възползват от най-новите медицински решения в световен мащаб. „България се е утвърдила като един от водещите доставчици на данни в Европа за AstraZeneca и стои редом с големите европейски държави като Германия, Полша, Испания, а през последните години дори ги изпреварваме в голяма част от проучванията. Все по-често компанията поставя България като предпочитан партньор с доказана във времето надеждност“, уточни Парушева и добави, че към момента размера на инвестициите на AstraZeneca в това направление е в размер на над 183 млн. лв.
Н. Пр. Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България, приветства присъстващите и отчете приноса на компанията с думите: „Клиничните изпитвания са ключов елемент от медицинската практика, със значим принос за подобряването на здравето, качеството на живот и предоставянето на терапевтични решения на базата на научни доказателства. Отбелязването на 25 години от откриването на клиничния отдел на AstraZeneca България, е признание за научното лидерство, устойчиво партньорство и осигуряването на световно ниво на изследвания и подобрена грижа за хиляди български пациенти“.
По време на събитието бе дискутирано и че в редица развити европейски страни инвестициите на фармацевтичните компании в научна дейност и клинични проучвания се признават от институциите като инвестиции в здравеопазването, а компаниите биват облекчени с данъчни преференции. В България това все още не е факт и подобна промяна би довела до още по-положителен ефект, тъй като ще подпомогне обхватът на подобни прочувания да се разшири и повече пациенти да получат достъп до иновативни терапии.
