Няколко месеца след публикуването на проектонаредба за телемедицина, здравното министерство предлага нова. Припомняме, първоначално МЗ искаше телемедицинската помощ да се осъществява единствено през Националната здравна информационна система (НЗИС).
В новото предложение за наредба този текст е променен, като упоменаването на НЗИС в него е заличено. Изисква се създаването на специализиран канал за осъществяване на комуникация от разстояние за лечебните заведения, които предоставят телемедицина, като отговорността за обработката на личните данни и осигуряването на тяхната защита е на оператора на съответния специализиран канал.
Въведени са изисквания за сертификация на цялото оборудване на лечебните заведения, чрез което ще се изпълнява такава помощ, вкл. чрез системата за европейска сертификация (СЕ). Това се отнася в еднаква степен за медицинското оборудване, комуникационната техника и канали и хардуера, както и за поддържането на непрекъснатост на електрозахранването (чл. 26-27), се казва още в мотивите към проекта.
МЗ предлага и създаване на нова амбулаторна процедура № 50 „Ново-генерационно геномно секвениране при пациенти с новооткрити онкологични заболявания“. Това става с промени в Наредба 9, с която се определя пакетът от здравни дейности, заплащани от НЗОК.
В обхвата на новата амбулаторна процедура се предлага да се провеждат Таргетно ново-генерационно секвениране на панел от гени, Ново-генерационно секвениране на всички кодиращи региони на гените в човешкия геном – WES“ (цялостно-екзомно секвениране) и Ново-генерационно секвениране на целия геном – WGS“ (цялостно-геномно секвениране) съобразно конкретните потребности при съответния пациент и преценка на специалистите.
Предложението е в съответствие с международни препоръки за провеждане на туморен NGS за откриване на тумор-агностични промени при пациенти с метастатичен рак и някои видове напреднали тумори с достъп до съответстващи терапии.
„През последните десетилетия значението на геномното секвениране нарасна значително с въвеждането на таргетни терапии и имунотерапии при пациенти с онкологични заболявания. Това изследване е в основата на персонализираната/прецизната медицина, тъй като идентифицира кои пациенти биха се повлияли от конкретно таргетно лечение“, аргументират се от здравното ведомство и добавят, че с доклад на Европейското дружество по медицинска онкология са отправени препоръки за провеждане на изследването при пациенти с неплоскоклетъчен недребноклетъчен рак на белия дроб, рак на простатата, колоректален рак, холангиокарцином, рак на яйчниците, рак на гърдата, както и редица редки тумори.
От МЗ предлагат при необходимост от извършване на биомаркерна диагностика насочването на онкопациентите да се извършва от клинична онкологична комисия по химиотерапия или клинична комисия по детска клинична хематология и онкология.
Припомняме, за да започне НЗОК да плаща за биомеркерните изследвания обаче е нужно да се договори с БЛС, а към момента това не се е случило и затова в момента само на хартия касата покрива скъпите консумативи, но на практика пациентите си ги плащат сами или търсят помощ от фармакомпаниите.
