С около 15% намалява употребата на антибиотици у нас, но продължава масовото изписване на широкоспектърни. Това каза доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести по време на кръгла маса „Дейности за рационална антибиотична политика и ограничаване на антибиотичната резистентност“.
По думите на доц. Иванов употребата на антимикробни медикаменти е намаляла, след като през миналата година изписването им стана само с електронна рецепта. „До 2024 г. България се нареждаше на челните места по консумация на антибиотици, но от година отстъпва по-назад, именно заради електронното изписване“, добави той.
Над 90% от консумацията на антибиотици е в извънболничната помощ, останалите – в болничната помощ. „В лечебните заведения обаче през последните три години има повишаване на употребата особено на широкоспектърни антибиотици, чийто дял е над 75%“, алармира доц. Иванов. За сравнение в ЕС е заложено 65% от всички изписани антибиотици да са тясноспектърни, а в България те са едва 40%. Данните от информационната система показват, че при деца до 1-годишна възраст най-изписваните два антибиотика също са широкоспектърни.
„Целта на изписването на тясноспектърни антибиотици е да се понижи рискът от развиване на резистентност. Антимикробната резистентност отнема милиони живота на година, като около един милион са жертвите, директно свързани с резистентни микроорганизми. Предстои доклад на ДАНС по темата, тъй като антимикробната резистентност е свързана с националната сигурност и са необходими мерки за ограничаването ѝ“, каза още доц. Иванов.
„През последните години прекомерната и неправилна употреба на антибиотици бележи сериозен ръст, което е свързано с ускорена проява на резистентни бактерии, следователно до повишаване на болничния престой, заболеваемостта и смъртността“, предупреди и министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. По думите му през идните два месеца трябва да бъде обсъдена и въведена наредба за антибиотична резистентност.
