През 2024 г. 6,3% от хората на 16 или повече години в ЕС, които са се нуждаели от зъболекар, са съобщили, че не са могли да я получат най-вече поради финансови причини, но и заради дълги списъци с чакащи или разстояние до доставчиците на стоматологични услуги. България се доближава до това ниво, като процентът на заявилите този проблем у нас е по-нисък – 4,5%. Това сочат анализите на Европейската статистическа служба Евростат.
По този показател страната ни е точно в средата на таблицата, на чието дъно е Гърция. Там процентът на хората с неудовлетворени нужди от стоматологична помощ е 27,1%. В топ 3 влизат Латвия (16,5%) и Румъния (16,2%). Най-нисък дял пък е наблюдаван в Малта (0,4%), Германия (0,9%) и Хърватия (1,1%).
Данните на Евростат показват още, че делът на хората, изложени на риск от бедност, които са съобщили за неудовлетворени нужди от зъболекар през 2024 г., е бил значително по-висок – 13,7%, в сравнение с дела на тези, които не са изложени на риск от бедност – 5,1%. За България нивата на двата показателя са съответно 11,7% и 3,2%.
Подобна тенденция е регистрирана във всички страни от ЕС, а най-значимите разлики в отчитането на неудовлетворени нужди от дентални грижи са наблюдавани в Румъния и Гърция, както и в Латвия и Португалия. За разлика от тях Германия, Малта и Полша регистрират най-малките разлики между нивата на неудовлетворени нужди от дентални грижи сред хората, изложени на риск от бедност, и тези, които не са изложени на такъв.
Припомняме, преди десетина дни излязоха данните на Евростат и за непосрещнатите медицински нужди, като средно в ЕС делът на хората, които през 2024 г. не са могли да отидат на лекар е 3,6% или по-малко от тези, които не могат да си позволят дентално лечение. У нас тенденцията е същата, дори още по-засилена – три пъти повече българи имат неудовлетворени нужди от зъболекар, отколкото от лекар, където едва 1,5% не са получили нужната им медицинска помощ.
