Лимитите на болниците остават, въпреки ветото на президента Румен Радев върху Закона за здравното осигуряване. Днес депутатите от здравната комисия отхвърлиха ветото му с 11 гласа „за“ и 9 „против“, както и аргументите, че промените създават предпоставки за ограничаване на конституционни права на българските граждани – правото на избор за лечение в определена болница.
Припомняме, преди две седмици НС гласува лечебните заведения да се ограничат в стойностите, които са им определени в индивидуалните договори с НЗОК. До мярката се стигна, тъй като КС отмени лимитите през 2024 г. и болниците отчетоха 200 000 хоспитализации над заложеното, което пък формира преразход от над 400 млн. лв. Към тази сума част от надлимитната дейност за 2024 г. в размер на 146 млн. лв. беше прехвърлена за разплащане през тази година.
С пълно единодушие парламентарната комисия по здравеопазването прие и общ законопроект на гласуваните на първо четене промени в Закона за лечебните заведения, внесени от „Възраждане“, ПП и управляващата коалиция ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП-ОЛ.
Предложенията на „Възраждане“ са основното възнаграждение на лекарите без специалност да достигне 150% от средната брутна работна заплата за страната, а на професионалистите по здравни грижи, както и на помощник-фармацевтите – 140% от СРЗ. Също така се предлага допълнително възнаграждение за придобита квалификация в размер на 5% от основното трудово възнаграждение, както и допълнително заплащане за нощен труд в размер на 0,5 % от основното възнаграждение за всеки отработен час.
В законопроекта на „Продължаваме промяната“ се предлага основните месечни заплати на лекар без специалност и на магистър-фармацевт без специалност, работещи в болница или в комплексен онкологичен център, на които повече от 50% от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на НЗОК, да бъдат не по-малко от 150% от СРЗ за последните 12 месеца. Предложението за основните възнаграждения за медицински сестри и сродните специалисти е да бъдат не по-малко от 125% от СРЗ.
Внесеният от управляващото мнозинство законопроект предвижда уреждане на законово ниво на минимални изисквания за размера на трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения, които се финансират със средства от бюджета на НЗОК и/или от държавния бюджет. Предвижда се при формирането на заплатите в тези лечебни заведения основното месечно възнаграждение по категории персонал съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите да бъде не по-малко от предвиденото в действащия колективен трудов договор по разпоредбите на Кодекса на труда, а ако няма сключен такъв, то да е не по-малко от предвиденото в последния сключен колективен трудов договор, индексирано с процентното увеличение на средната брутна работна заплата за страната за периода от крайната дата на действието му до датата на определянето на основно месечно трудово възнаграждението, изчислено въз основа на публикувани официални данни на Националния статистически институт.
„Този общ законопроект ще бъде приет септември, ще бъде създадена работна група и каквото и да е решението след този законопроект, действието му ще бъде от началото на януари 2026 г.“ каза пред журналисти след заседанието на комисията нейният председател проф. Костадин Ангелов.
„Това беше причината да излезем на протест – това, че не спазиха обещанието за срока, който сами дадоха“, заяви Василена Димитрова, член на Инициативния комитет „Бъдеще в България“. „Това не ни дава и надежда, че ще си спазят обещанието да подобрят условията в България. През август ще информираме повече обществото за проблемите ни, а протестите ще продължат през септември“, допълни тя пред БТА.
