Сестрите и професионалистите по здравни грижи не приемат предложението на управляващата коалиция за промени в Закона за лечебните заведения, с които минималните начални заплати на специалистите по здравни грижи да растат със заложените стойности в колективния трудов договор, и настояват те да възлизат на 150% от средната работна заплата. „Без подобно увеличение на доходите в сектора, кадровият дефицит сред медицинските специалисти ще достигне катастрофични за здравната система нива. Затова, ако тези стартови заплати не бъдат постигнати, БАПЗГ ще предприеме последващи действия в името на интересите не само на медицинските специалисти, но и на техните пациенти“, заявяват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в своя позиция до медиите.
Сестрите са непреклонни – 3834 лева стартово възнаграждение, иначе плашат с протести. „Предложенията за минимални заплати на медицинските специалисти от страна на управляващата коалиция в момента са значително по-малки от тази сума“, пресмятат от БАПЗГ. В сферата на допълнителната квалификация БАПЗГ настоява за допълнително възнаграждение за всяка придобита професионална квалификация в размер на 20% от СРЗ за страната или 511 лв. към момента.
Няколко са основните причини, поради които съсловната организация настоява за толкова високи начални заплати и възнаграждения за квалификация на медицинските специалисти, обясняват от там.
1. Трудът на медицинските специалисти е подценяван години наред, което трайно им отреди прекалено ниски заплати в системата, които не им позволяват да издържат себе си и семействата си, ако не работят на второ и трето място.
2. За разлика от лекарите, медицинските сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори, не могат да разчитат на допълнително материално стимулиране (ДМС). На практика в повечето случаи техният реален доход от едно лечебно заведение се равнява на брутната им заплата в него.
3. За разлика от лекарите, медицинските специалисти нямат създадени условия за самостоятелно упражняване на своята професия в извънболничната практика, което да има осигурено обществено финансиране от НЗОК, общините или МЗ. Тоест, техните възможности за допълнителни доходи са ограничени до полагане на труд отново в същото или друго лечебно заведение за болнична помощ. Това води до прекомерно физическо и психическо натоварване, като нерядко работният им ден продължава 24 часа, което създава риск както за тяхното здраве, така и за това на пациентите им.
4. За разлика от ситуацията при лекарите, към момента липсва каквото и да е обвързване на допълнителната квалификация и професионално развитие при професионалистите по здравни грижи с материалното стимулиране, което доведе до нежелание за такова. Това от своя страна оказва негативно влияние върху мотивацията за избор на тези професии и води до снижено качество на услугите, казват от организацията.
От там заявяват, че ако исканията за минимални начални заплати на медицинските специалисти от 150% от СРЗ не срещнат нужното разбиране сред политическите сили и не бъдат приети, БАПЗГ ще предприеме последващи действия. „Защото това ще означава, че здравеопазването е обречено на безпрецедентна кадрова криза в следващите няколко години, от която ще пострада най-вече качеството на оказваната медицинска помощ“, посочват от съсловната организация на сестрите, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите и др.
