Нови специалисти по ранно учене и грижи ще запълнят липсата на медицински сестри в яслите и детските градини, реши правителството на днешното си редовно заседание. Одобрените от МС предложения на Министерството на образованието и науката за промени в Закона за предучилищното и училищното образование предстои да бъдат разгледани от Народното събрание, за да станат факт.
„Разкриването на нова професионална квалификация „специалист по ранно учене и грижи“ е в отговор на нарастващия недостиг от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти. Обученията ще осигуряват нужния набор от знания и умения, за да могат специалистите в още по-висока степен да се грижат за възпитанието, социализацията и обучението на децата“, съобщиха от пресцентъра на кабинета „Желязков“. Не става обаче ясно с какво образование ще са „новите сестри“ в яслите и дали ще имат нужната квалификация да оказват медицинска помощ или поне първа такава при нужда.
Друга значима новост е забраната на мобилни телефони в училищата. Оставя се възможността те да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства. „Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в одобрения законопроект.
По отношение на дисциплината в класовете се предлагат законодателни промени, които разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато има системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на сега действащия закон.
Предлага се и въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности – добродетели и религии. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др., а религията няма да бъде задължителна за нито един ученик. По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации.
Чрез законопроекта се разширява и достъпът до обучение на деца със специални образователни потребности. Осигуряват се средства за ежедневно превозване на деца и ученици, които пътуват до център за специална образователна подкрепа в друго населено място. Самите центрове ще могат вече да приемат ученици до 12-и клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента.
Учениците със специални образователни потребности ще могат да валидират компетентности по учебни предмети от втори гимназиален етап, което ще им спомогне за завършване на средно образование. Успоредно с това се предвиждат и административни облекчения при обучението им, възможност за издаване на удостоверения за завършен 12-и клас, както и по-широко включване в занимания по интереси, терапевтични и рехабилитационни дейности. Предлага се още формата на обучение на децата със специални образователни потребности да се обсъжда съвместно от родителите и екипите за подкрепа за личностното развитие. Въвежда се и възможност за оспорване на формата на обучение от родителите пред регионалния екип за подкрепа за личностно развитие.
Съществен акцент се поставя и на оценяването – както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата – от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване на личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си.
Атестацията на учителите и директорите ще се замени с далеч по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Оценката ще бъде основание за професионалното израстване на педагогическите специалисти, но и за освобождаване от длъжността при несправяне със задълженията.
