Специализантите може да бъдат включени като изпълнители на медицинска дейност по договорите с НЗОК. Такава идея обсъдиха на днешната първа среща на работната група за изменение на Наредба №1 за специализациите, която се събра в здравното министерство. Българският лекарски съюз пое ангажимент да поиска договаряне за нови текстове в Националния рамков договор, които ще дадат правото на специализантите да бъдат включени като изпълнителни на медицинска дейност по клинични пътеки, като тази дейност ще бъде реализирана под наблюдение на лекар със съответната специалност.
„Ще работим съвместно по промени в наредбата за специализациите, а присъствието на всички съсловни организации и на представителите на Националния комитет „Бъдеще в България“ ще бъде гаранцията за прозрачност в работния процес“, увери министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов.
По време на срещата бяха набелязани и конкретни стъпки, по които обаче предстои властта и младите медици да се споразумеят. Първата е свързана с провеждането на централизиран изпит за специализанти. Доц. Кирилов призна, че такава промяна вече е обсъждана и от екипа на МЗ, но напомни, че централизираният изпит е бил отменен по инициатива на организации на специализанти преди години. „Има различни варианти, но заедно ще търсим най-доброто решение, като вземем предвид всички плюсове и минуси“, обеща той. От Инициативния комитет на протестиращите студенти и специализанти пък поеха ангажимент за писмено представяне в кратък срок на своята позиция за централизиран конкурс, но подчертаха колко е важна прозрачността при изпитата процедура. Ще се обсъжда и медици с по-висок успех да имат улеснен достъп до специализация, като е възможно първите 50 специализанти по успех да имат възможност да избират от всички налични места за специализация.
Друга промяна, която бе обсъдена по време на срещата, касае чл. 15, ал. 3 на Наредбата, в който се посочва, че трудовото възнаграждение на специализантите, които не са държавна поръчка, получават за извършваната от тях дейност не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност. В момента това значи 1077 лв. За тези, които са държавна поръчка сумата е равна на 2,5 минимални работни заплати. Здравният министърът пое ангажимент работната група да разгледа всички възможности за корекция на тези текстове и да обсъди предложенията с работодателите. „Това категорично трябва да се премахне и двете форми на специализация трябва да бъдат изравнени. Всяко лечебно заведение трябва да знае, че ако иска да назначи млад лекар, особено ако той е специализант, не може да го направи за по-малко от 150% от средната работна заплата за страната“, подкрепи младите си колеги зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. От съсловната организация смятат, че стойността на възнагражденията трябва да бъде записана именно в Наредба №1, а не в Закона за лечебните заведения, защото това ще гарантира изплащането им.
Като следващата стъпка бе набелязано създаването на дигитална платформа за сигнали, свързани с нередности по време на обучението на специализантите. Техните представители изтъкнаха, че към момента такива сигнали не се подават от притеснение за работните им места. Зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков посочи, че е в правомощията на доц. Кирилов е да извършва проверки за качеството на обучението и е важно правата на специализантите да бъдат гарантирани със системен контрол.
На първото заседание на работната група присъстваха още представители на Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, Българска асоциация на помощник-фармацевтите, Българка асоциация на зъботехниците. Обсъжданията в работната група ще продължат и на предстоящите срещи до края на месеца. Междувременно ще бъдат проведени и работни срещи с ректорите на Медицинските университети и деканите на Факултетите, както и с работодателските организации в сектора, уточниха от МЗ.
