Учени във Варна разработват нови биомаркери в областта на кардиологията и онкологията, обяви на пресконференция днес директорът на Научноизследователския институт към Медицинския университет в морската ни столица проф. Антон Тончев. Той представи резултатите от проекта Transtem на Европейската комисия, в който участва висшето училище. Заедно с него бяха координаторът на проекта проф. Игор Резник и главният изследовател д-р Манлио Винчигуера.
„Началото на Transtem бе поставено преди близо 6 г. с бюджет от 2,5 млн. евро“, припомни проф. Тончев. Чрез проекта във Варна е привлечен изследовател от Европейското научно пространство, който да сформира свой екип, включително млади учени. Изградена е и високотехнологична лаборатория, която позволява молекулни анализи, селекция и отглеждане на клетки, проверка на генна експресия. Учените разполага и с 3D-принтери, което дава възможност лабораторията да бъде ползвана и от изследователи извън проекта.
„Transtem позволява на варненските учени да влязат в международна мрежа от изследователи“, допълни Тончев. По думите му с изпълнението на проекта морската ни столица вече е позната като научен център не само в Европа. В университета е създаден и офис за трансферни технологии, чиято задача е да работи за патентоване на идеите и постиженията на изследователите, както и да търси варианти за трансфера им в практиката.
„Едно от изследванията, по които се работи във Варна, е на фамилия от протеини, които регулират специфични подтипове от бели кръвни клетки, образуващи се от костно-мозъчните стволови клетки“, обясни проф. Тончев. Той подчерта, че с времето изследванията на екипа са излезли извън стволовата и регенеративната медицина и са навлезли в областта на онкологията и кардиологията. Така се стига до създаването на нов тип биомаркери, които дават по-точна прогноза за заболяването и какво е необходимото лечение. Проф. Тончев поясни, че изследванията са на етап защита на интелектуалната собственост, а през следващата година вероятно ще бъде създаден стартъп и ще се търси външно финансиране за пускането на биомаркерите в реална среда.
Д-р Винчигуера допълни, че успоредно с тези изследвания се работи и по създаването на малка нескъпа апаратура, която да е достъпна и за обикновените лаборатории, и да позволи прилагането на биомаркерите да стане рутинно. По думите му те биха били от полза за пациенти със сърдечна недостатъчност, с хематологични онкозаболявания, както и с рак на белия дроб, на червото, на гърдата. „Идеята е чрез лабораторен тест т.е. по миниинвазивен път, да се направи прогноза за заболяването и какви медикаменти трябва да се прилагат“, каза д-р Винчигуера.
