Нощният труд в болниците ще бъде увеличен на 5,50 лв. на час, като в момента той е едва един лев. Това научи Скенер.нюз от свои източници в парламента. Разпоредбата ще бъде вкарана в Закона за лечебните заведения и трябва да влезе в сила до 3 месеца след приемането й. По нея вече са се споразумели депутатите от парламентарната здравна комисия от ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП-ОЛ с представителите на протестиращите млади лекари.
По-рано днес председателят на комисията проф. Костадин Ангелов обяви, че свиква извънредно заседание във вторник, на което да бъдат обсъдени законодателни промени за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на трудовите възнаграждения за всички категории персонал в болниците. На него са поканени МЗ, НЗОК, Инициативен комитет на Национален протест „Бъдеще в България“, БЛС, БЗС, БФС, БАПЗГ, пациентските организации, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциацията на университетските болници, Националното сдружение на общинските болници в България, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, синдикатите.
Междувременно, днес пред Министерството на здравеопазването в София и в още няколко града в страната младите лекари излязоха за пореден път на протест. Те искат достойно възнаграждение, като настояват специализантите да получават 3 пъти минималната работна заплата, която в момента е 1077 лева. Техният протест е подкрепен и от сестрите и акушерките, които пък смятат за нормално да получават 150% от средната заплата в публичния сектор.
Според документи, с които Скенер.нюз разполага, специализантите искат и бонус от 5% от основното си възнаграждение за придобита квалификация у нас и 10% – за такава от чужбина. Народните представители обаче са склонни на 3% добавка без значение къде се е обучавал специализантът. По отношение на основното искане за 3 минимални заплати за лекар-специализант от здравната комисия смятат, че е редно възнагражденията в болниците да се увеличат за всички категории и това трябва да става през Колективния трудов договор. Депутати коментираха пред Скенер.нюз, че ако вдигнат заплатите на специализантите на 3 пъти минималната и на сестрите до 150% от средната, това би означавало повишаване на здравната вноска, която плащат всички българи.
Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов пък е разпоредил изготвянето на доклад относно официално входирано във ведомството писмо, съдържащо предложения за реформи в областта на здравеопазването от Инициативен комитет на Национален здравен протест „Бъдеще в България”. Това съобщиха от МЗ, минути след началото на днешния протест на младите лекари.
„Предложенията могат да бъдат обобщени в две категории – от финансов характер и касаещи процеса по специализация. Екип от експерти на МЗ разгледа детайлно предложенията и изготви становище по тях. Принципната ни позиция е, че лекарите, както и всички медицински специалисти, трябва да получават справедливи и достойни възнаграждения, съобразени с тежестта, сложността и отговорността на дейността, която извършват. Важно е да се отбележи обаче, че министърът на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения в лечебните заведения (с изключение на второстепенните разпоредители с бюджет), тъй като това е в правомощията и отговорността на техните административни ръководства и е в рамките на тяхната оперативна самостоятелност“, обясниха от здравното ведомство.
По отношение на процеса на специализация – редът и условията, при които се осъществява обучението за придобиване на специалност, са регламентирани в Наредба №1 от 2015 г., уточнява доц. Кирилов и напомня, че до края на 2014 г. местата за специализанти са се определяли централизирано от министъра на здравеопазването веднъж годишно, но след обжалване и решение на 5-членен състав на ВАС той вече не може сам да определя общия брой на специализантите с подзаконов нормативен акт, а само броя на тези, финансирани от държавата.
Сега специализацията по клинични специалности в общия случай се осъществява на основание срочен трудов договор на пълно работно време на длъжност за специализант. „Специализантите по реда на отменената Наредба №34 от 2006 г. дълги години се бореха да специализират именно въз основа на трудов договор, а не въз основа на договор за обучение. По този начин с Наредба № 1 от 2015 г. се постигна в максимална степен защита правата на специализантите“, смята още доц. Кирилов и добавя, че е осигурена максимална обективност и прозрачност при провеждането на конкурсите по Кодекса на труда за специализанти. „Затова и въвеждането на централизирани конкурси за прием на специализанти би било в противоречие с действащото трудово законодателство, което предоставя право на работодателите да извършват подбор на служителите си“, подчертава министърът.
„Министерството на здравеопазването определя два пъти годишно места за специализанти, финансирани от държавата. На всички, заели такива места, МЗ заплаща таксите за теоретично и практическо обучение, което се провежда извън основната база на обучение“, напомнят още от здравното ведомство.
