Един от най-големите разходи на държавата както в социален, така и в здравно-икономически аспект, са инсултите, които годишно „гълтат“ близо 450 млн. лева, което е 5% от бюджета на НЗОК. В същото време голям проблем е липсата на специализирани звена за долекуване и рехабилитация, към които да се насочват тежките случаи след овладяване на състоянието им – тежки инсулти и черепно-мозъчни травми, деменция, дегенеративни заболявания и други. Съществува и остър недостиг на кадри, най-вече на специалисти по здравни грижи, което налага ускоряване на обучението и създаване на нива на подготовка на новите кадри. Това заявиха здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков и чл.-кор. проф. Николай Габровски по време на медийно събитие „Мозъчното здраве – глобален приоритет“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
От данни от проучване на „Тренд“, проведено през май 2025 г. със 1001 респонденти над 18 години, става ясно, че 86% от българите смятат мозъчния инсулт за много сериозно заболяване. Въпреки това, информираността за началните му симптоми не е на необходимото ниво – едва 13% са напълно информирани, а над 50% са слабо или изобщо не са информирани. Това подчертава нуждата от по-широки образователни кампании за ранно разпознаване и превенция на заболяването.
„За пациентите в София, Пловдив и Варна има доста модерни клиники за лечение на инсулт, но в малките населени места болните имат ограничен достъп, което забавя диагностиката и лечението и влошава прогнозата. Нужно е да се помисли за финансиране на клинична пътека по неврорехабилитация“, добави проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на Управителния съвет на фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Според него едно от най-големите научни предизвикателства в неврологията е разработване на методи за диагностика на някои форми на деменции.
Председателят на фондацията проф. Николай Габровски заяви, че приемането и следването на Национален план на мозъчните заболявания е от изключителна важност. По думите на председателя на Българското дружество по неврохирургия през октомври предстои форум, посветен на Националния план на мозъчните заболявания, като създаването му е особено важно, за да начертае пътя занапред и да бъде следван на държавно ниво.
„Въвеждането на телепсихиатрия и на дигитални устройства са предизвикателствата през нас“, каза проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация. По думите му създадената Национална стратегия за психично здраве до 2030 г, трябва да бъде променена, така че да отговаря на реалните потребности и да осигури устойчиво инвестиране в психично-здравните услуги, да бъдат създадени резидентни услуги и дневни центрове, да се преодолее острият дефицит на специалисти и да се улесни специализацията.
„Очакваме пробив в изследванията за първичните психични разстройства, както и биомаркери за индивидуализирана диагностика, нови терапии, нова биоетична рамка, въвеждане на дигитални здравни технологии, връщане на регионалната отговорност с осигуряване на обслужване на пациента, близо до общността, преодоляване на стигмата, модерни центрове за психично здраве, мотивация и задържане на специалистите в практиката“, обясни проф. Ончев.
„Напредъкът в ендоваскуларното лечение се отбелязва от неврохирурзите като най-голям успех в последните години“, обяви проф. Николай Габровски. Навлизането на роботизацията и на изкуствения интелект, който улеснява взимането на решение, както и повишеното от миналата година реимбурсиране на гръбначните импланти се оценява високо от нас“, допълни той. И подчерта необходимостта от въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение.
Като предизвикателство проф. Габровски посочи заплащането на иновативните терапии. Според него бъдещето на медицината е предоставянето на интегрирани услуги, а у нас човешкият ресурс се разпилява поради големия брой лечебни заведения.
