Български прототипи на роботи за рехабилитация на пациенти, преживели инсулт, бяха демонстрирани от учени по време на дискусия за достъпна роботизирана рехабилитация. Тя е организирана от Асоциацията по инсулт и афазия, съвместно с Института по роботика към БАН, предаде БТА.
Прототипите на роботите са разработени от учени от Института по роботика. В рамките на дискусията беше демонстриран робот, който може да разговаря на български език с пациента или с негов близък и да препоръчва различни дейности, които биха могли да подпомогнат социализацията на болния.
Роботизирани прототипи за рехабилитация на пръсти, китка и горен крайник на пациенти след инсулт, с които се постига достатъчна повтаряемост на необходимите движения, представи д-р Тони Валайил от института.
Социални роботи за психологическа подкрепа на пациенти след инсулт и техните семейства пък показа проф. Анна Лекова. „Те могат да разпознават пациента, да разпознават усмивка, да се усмихват, да се учудват, да премигват, да разговарят с пациента, да подпомагат логопедичната му рехабилитация“, обясни тя. Роботът има настроени модели да разпознава речта. Демонстрираният по време на дискусията робот, който е шведска разработка, струва близо 30 000 долара.
„В момента работим върху разработването на ръкавици, с които във виртуална реалност да могат да се местят предмети“, каза още проф. Лекова. БГ учените смятат да приложат и терапия, чрез която здравата ръка се движи и предава движението върху болната ръка, като така ще се опитат да „излъжат“ мозъка, че болната ръка мести предмети.
„Роботизираната рехабилитация намалява дългосрочната инвалидизация на пациента, подпомага социализацията му, повишава неговата самостоятелност“, подчерта Дорина Добрева, председател на Асоциацията по инсулт и афазия. И добави, че за въвеждането на робот асистирана рехабилитация при инсулт или травма, от асоциацията имат подкрепата на бизнеса и пациентските организации. Добрева припомни, че засега в България такъв тип рехабилитация се заплаща от НЗОК само за децата. Според нея обаче роботизираната рехабилитация след инсулт в дома е напълно възможна чрез преносими роботизирани устройства. „По този начин освен възстановяването на пациента, той не губи време, за да стигне до рехабилитационен център, придържа се редовно към графика за терапия и играе активна роля във възстановяването си, намаляват дългосрочните разходи за здравеопазване чрез минимизиране на болничните посещения“, обясни Добрева. По думите й провокацията на мозъка чрез виртуална реалност го кара да работи по определен начин, променя се невропластичността му, провокира любопитството у пациента.
