Таксата за избор на екип да се увеличи, поискаха частните болници по време на дискусия по случай 10-годишнината на Българската болнична асоциация. На събитието присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, здравният министър доц. Силви Кирилов и председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
„Изборът на екип не е променян от 12 години, а това е най-бързата крачка за решаване на проблема с недофинансираните клинични пътеки“, обясни шефката на ББА адв. Свилена Димитрова. Припомняме, в момента максималният размер на таксата е 900 лв., но в голяма част от лечебните заведения от доброволна тя се използва буквално за рекетиране на пациентите и ако те не я заплатят, им се отказва прием или операция. „Въпрос на разчети е, ще разгледаме предложението“, коментира неохотно доц. Силви Кирилов.
На другия полюс беше шефът на БЛС д-р Николай Брънзалов, според когото изборът на екип трябва да е обвързан с нещо, а не да е фиксирана сума. Като джипи той многократно се е обявявал за увеличение на потребителската така или за заплащането й от държавата, когато пациентите са освободени от нея.
Като ключова тема, която се открои по време на кръглата маса, е необходимостта от увеличаване на разходите за здравеопазване чрез увеличаване размера на здравната вноска или въвеждане на допълнително здравно осигуряване. „Размерът на средствата за здравеопазване не отговорят на обективно нарастващите разходи и нужди на обществото като цяло“, посочи зам.-председателят на ББА Андрей Марков. Според него трябва да има надграждане на сегашния модел с допълнително застраховане.
Здравният министър коментира, че този въпрос не е от компетентността на МЗ, а е в ръцете на Съвета за съвместно управление. Той обаче беше категоричен, че няма да подкрепи идеята за намаляване на срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години, но не е против практиките им да са договорен партньор на НЗОК. Но срещу това искане на сестрите и акушерките пък са от БЛС.
Частните болници поискаха също да се работи в посока справяне с недостига на медицински кадри в България, осигуряване на стабилност на нормативната уредба, въвеждане на реални медицински стандарти, въвеждане на държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект, развитие на електронното здравеопазване, както и осигуряване на възможности за въвеждане на нови дейности и инвестиции в здравеопазването. На фона на всички проблеми, особено финансови, от ББА констатираха, че изглежда немислимо на този етап да се говори за замяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи. Всички приоритети и изводи, обсъдени на срещата, ще бъдат входирани официално като предложения до институциите.
