След двата протеста през уикенда заради починали деца и съмнения за лекарски грешки – в Пловдив пред частна клиника, където след 4-часова дентална операция под пълна упойка почина 6-годишния Ангел и в Литаково заради починалото в линейка на път за „Пирогов“ 7-годишно момиченце, Скенер.нюз публикува мнението на анестезиолога д-р Борис Таблов. Той е един от най-ангажираните медици по наболели въпроси и проблеми, работил дълго време в подредена система и държава като Германия, но избрал да се върне у нас и всеки ден да работи за по-добро здравеопазване.
„Днес давах анестезии на две прекрасни дечица – момченце на седем години и малка принцеса на три и половина. Изключително благодарен съм на майките им за човешкото отношение към мен, за доверието да ми поверят най-ценното си и вярата в уменията ми на анестезиолог. Точно заради вярата и доверието през целия си път на лекар досега всеки ден се опитвам да добавям още малко към професионализма си, за да мога да нося тази гигантска отговорност. И въпреки всичко знам, че вероятността да допусна грешка е реална, а колкото по-голяма е нетърпимостта на обществото към това, толкова по-голям е шанса да се случи.
To err is human е книга, чието заглавие е повече от красноречиво. Базирана точно на факта, че всеки може да сбърка автора прави един много важен извод – „the problem is not bad people in health care–it is that good people are working in bad systems that need to be made safer“. При все, че е насочена към американската здравна система където и парите, и качеството, и регулациите вероятно са в пъти повече от тези в нашата.
Точно тук е и основния проблем – в нашата система никъде няма борба за намаляване на грешките, за избягването им, за динамичен процес на анализ на всяка грешка и причините за нея. Затова и в момента когато обществото за пореден път е готово да линчува онези изрУди медиците, съсловните организации, научните дружества, лидерите на общностите мълчат гузно. Защото няма как да защитаваш качество, когато ежедневно правиш компромис с него заради натиска на администратори, инвеститори, контролни органи, пък ако щеш дори и заради собствената си суета отказвайки да приемеш, че и теб може да застигне участта на някой клетник превърнат в обект на омраза за часове от медиите.
Ние нямаме култура на общуване и обсъждане на грешките – нито вътре в системата, нито на ниво лекари – пациенти – близки, нито на ниво администрация, а най-лошото никъде в здравеопазването ни няма цел да се учим от тях, за да не ги допускаме отново. Точно затова те се и ще продължат да се случват по един и същи начин, а това ще руши доверието между нас. Когато хвърляте думи на едро обаче и сочите с пръст, помислете колко компромиси правите вие в ежедневието си и колко правила нарушавате, защото сте част от система, която ще впрегне целия си ресурс да смаже тези, които си позволят да критикуват дефектите и, вместо да вложи усилия да се подобри реално, а не на хартия.
Имаме системен проблем, а него няма да решим докато виновниците са в първо лице, единствено число. Когато другия път решите да биете медик помислете кои ще са първите, които ще се пречупят от обществената ярост – тези, на които им пука или онези, които могат да легнат вечер върху демоните си без да изпитват угризения…“
Мнението на д-р Борис Таблов е взето от личния му профил и с негово съгласие. Заглавието е на Скенер.нюз.
