През миналата година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени, което е намаление с 3769 бебета или с 6.6% спрямо 2023 г., отчете Националният статистически институт (НСИ).
Коефициентът на обща раждаемост през 2024 г. е 8.3‰. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1326 по-голям от този на живородените момичета (26 051) и така на 1000 момчета се падат 952 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰ и Ямбол – 10.0‰, а най-ниска в Смолян – 5.2‰ и Перник – 6.1‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемост и определя характера на възпроизводство на населението. Към 31.12.2024 г. жените във фертилна възраст са над 1,2 млн., като спрямо предходната година намаляват с близо 12 000. Броят на живородените децата, родени от майки под 18 г. се увеличава от 2753 през 2023 г. на 2817 през 2024 г. Бебета, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години обаче намаляват от 2641 през 2023 г. на 2528 през 2024 г, отчитат още от НСИ.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2024 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 г. за област Сливен до 30.9 г. за София.
През 2024 г. са регистрирани 926 случая на многоплодни раждания. При 914 от случаите са родени по две деца, а при 12 – по три, показват още данните на Националната статистика.
През миналата година са починали 100 736 българи, а коефициентът на обща смъртност е 15.6‰. Спрямо 2023 г. броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%. Смъртността сред мъжете (16.8‰) е по-висока в сравнение със тази сред жените (14.6‰). През 2024 г. на 1000 жени умират 1064 мъже.
Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.7‰), отколкото в градовете (13.8‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 24.3‰, Монтана – 21.5‰ и Кюстендил – 21.3‰. Най-ниска е смъртността в София (столица) – 11.3‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2024 г. е 20.2% и едва забележимо се увеличава спрямо предходната година (20.1%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има обаче съществени разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13% от всички починали дами, докато при мъжете този процент е 27.
През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.5‰. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7.6‰, а през 2023 г. – 4.9‰.
Миналата година, в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на страната е намаляло с 47 308 души, отчетоха от НСИ. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 7.3‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 12.5‰. През 2024 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 17.2‰, следвана от областите Перник – минус 14.8‰, и Габрово – минус 14.6‰.
От НСИ посочиха още, че през 2024 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян ( 5.0‰) и Монтана ( 1.9‰).
