Астмата не се проявява само при децата, а може да се отключи и в по-зряла възраст и да протича и в тежка форма, което е предпоставка за влошено качество на живот на пациентите – ежедневни симптоми като кашлица, задух, ограничена активност в ежедневието. Това обясни проф. Мария Стаевска, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска, на пресконференция, която обяви старта на кампанията „ИзДишайАстмата“. Инициативата информира за възможностите за диагностика и лечение на заболяването.
Организатор на кампанията е АстраЗенека България, а инициативата се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания у нас, МЗ, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари. Кампанията стартира няколко дни преди Световния ден за борба с астмата – 6 май и ще продължи с поредица от събития.
„При всяка форма на астма, включително и тежката, е необходимо ежедневно инхалаторно поддържащо лечение, което, ако не е достатъчно, следва пациентът да се обърне към специалист. Своевременните диагностициране, оценка тежестта и оптимално лечение на астмата са от огромно значение за пациентите“, подчерта проф. Стаевска. Тя уточни, че когато пациентите все още имат симптоми, независимо, че са на високи дози инхалаторна терапия, или са били хоспитализирани в резултат на заболяването поне веднъж в рамките на една година, то тогава трябва да се добави съвременна терапия.
„Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването и да ограничи употребата на кортикостероиди, а това да позволи на пациентите да водят отново пълноценен живот, без ограничения. Добрата новина е, че пациентите с тежка астма имат достъп до всички съвременни биологични терапии“, каза още алергологът от Александровска болница. По думите й от астма страдат близо 230 000 българи, като приблизително 3,74% или около 8000 от тях са с тежка форма на заболяването.
„За неконтролирана астма говорим, когато пациентът, независимо, че е на ежедневна инхалаторна терапия, има кашлица, нощни събуждания, задух или ограничена физическа активност. Астмата е тежка, когато пациентът, макар че приема редовно инхалаторната си терапия, и то във високи дози, има два или повече пристъпа на година, налагащи прием на кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции. В този случай болестта не е добре контролирана и терапията трябва да се преоцени. Отлагането на преглед при специалист може да е предпоставка за влошаване на състоянието и необратима увреда на белите дробове. Съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на кортикостероиди заради множеството странични ефекти. Затова те следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, трябва лекарят да оптимизира и повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия и ако това не е достатъчно, да обмисли съвременно лечение за тежка астма, което моят опит показва, че има положителен ефект и пациентите постигат контрол на астмата“, посочи д-р Радка Александрова, пулмолог с дългогодишен опит.
„Често пациентите с неконтролирана астма първо се срещат с личния лекар. Той може да назначи допълнителна терапия, с която да се овладеят симптомите на заболяването, да насочи пациента към специалист от доболничната помощ или при тежък пристъп – за хоспитализация. Важно е пристъпът на пациента да бъде своевременно оценен и документиран. Това ще позволи на доболничния специалист да бъде информиран за актуалното състояние на астмата при пациента“, каза д-р Михаил Михов, председател на УС на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.
