През тази година здравното министерство осигури два нови теста (eGFR и UACR), които определят състоянието на бъбреците. Те са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите. Изследването UACR обаче не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип II у нас са лишени от възможността да получат диагностика на ХБЗ, съобразена с актуалните световни критерии.
Това стана ясно по време на пресконференция по повод на Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“. На събитието присъстваха проф. Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация, доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) адв. Христина Николова.
Доц. Киров заяви още, че макар хроничното бъбречно заболяване да е много разпространено, то не съществува в правния мир в България (няма МКБ код за него), което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение.
„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, обясни проф. Богов. Но успокои, че що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие лично здравният министър доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на проблема.
Адв. Христина Николова обобщи, че необходимите промени за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за тази диагноза и осигуряване на грижа за пациентите с през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи до нефролог в напредналите.
За новите тестове
eGFR и UACR са двата основни показателя, които оценяват състоянието на бъбречната функция и служат за диагностика на хронично бъбречно заболяване. Тези тестове са препоръчани от международните насоки за диагностика на ХБЗ и са особено важни за пациентите със захарен диабет и артериална хипертония, които са с повишен риск от проблеми с бъбреците.
Очаква се в близките седмици в лабораториите в цялата страна в резултатите на пациентите автоматично да излиза показателя изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR). eGFR е най-добрият общ индекс за измерване на бъбречната функция. Той дава по-точна оценка за функцията на бъбреците, отколкото креатинина в кръвта, тъй като взима под внимание и фактори като възраст и пол. eGFR е чувствителен и може да помогне за откриването на ХБЗ в ранните стадии, когато са налице малки промени в бъбречната функция, които серумният креатинин може да не улови. eGFR <60 ml/min. е сигнал за нарушена бъбречна функция и бележи етап 3а на ХБЗ.
Българските пациенти могат да се възползват и от ново изследване за определяне на съотношението албумин-креатинин в урината (UACR). Предимството му е високата информативност и се препоръчва като основен скринингов тест за албуминурия, която пък е най-ранният признак на ХБЗ. Повишеният UACR може да бъде знак за ранна бъбречна увреда, дори преди намаляването на eGFR.
За хроничното бъбречно заболяване
То води до прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми в ранните си етапи, което затруднява ранното му диагностициране и води до откриване в напреднал стадий, когато е настъпила хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). При ХБН бъбреците не могат да функционират самостоятелно и пациентите трябва да се подложат на диализа или трансплантация. За съжаление, много пациенти не достигат до диализа поради смърт от сърдечносъдови усложнения, които често са резултат от нарушената бъбречна функция. Около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само един от десет души с това заболяване всъщност получава диагноза.
