На този етап няма да се намалява продължителността на обучението на сестрите и акушерките – идея, срещу която се обявиха от асоциацията на професионалистите по здравни грижи. Причината е, че ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри. Това съобщи председателят на Сдружението на медицинските университети в България проф. Добромир Димитров, който е и ректор на МУ – Плевен, по време на организирана от него среща по проблемите на професионалистите по здравни грижи.
Проф. Димитров предложи да се работи в посока на актуализиране на единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. Той подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.
Две са големите групи проблеми, свързани с професионалистите по здравни грижи у нас. Първата обединява проблемите в обучението им, а втората – проблемите, свързани със задържането им в България. Около това заключение се обединиха участниците в срещата.
И решиха в срок от един месец да се сформира работна група, включваща представители от съсловни организации, включително БЛС, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група ще излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на сестрите, така и към работодателите в системата на здравеопазването.
На срещата бе решено още да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“, а в комуникационно отношение – да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на сестрите и акушерките.
„Уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат. Това са ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи“, обобщи председателката на БАПЗГ Милка Василева.
