„В ситуацията на недостиг на средства и с намаляващ бюджет с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с предходния проект, в проекта за бюджет на НЗОК за 2025 г. се очертават два основни проблема, които касаят както лекарите, така и пациентите“, каза пред БНТ председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов.
По думите му първият проблем е с биомаркерите, които ще са за сметка на болнична помощ. „Предлагат се нови дейности, въпреки че в проекта никъде не е упоменато как ще бъдат разплатени средствата, които не достигнаха миналата година за лечебните заведения. Предлага се зад гърба на Министерство на здравеопазването да създадем и договорим нова процедура, по която да бъде заплащан биомаркерният тест. Зад това прозират лобистки интереси“, заяви д-р Брънзалов.
Той уточни, че има много голям брой медицински изделия, които пациентите доплащат, както и твърде много изследвания, водещи до точна диагностика за масови заболявания, които също не се поемат от касата. „Няма яснота какво ще се случи, ако в перото за медицински изделия се вкарат биомаркерите и те надвишат определената стойност от 5 млн. лв. В проекта за бюджет обаче е записано, че ако на 1 юли се отчете недостиг на средства в болнична помощ, трябва да бъде задействан механизъм за намаляване на цените на клиничните пътеки. Сетили са се, че това трябва да се договори с БЛС и са се сетили, че ще сме против, затова е записано Надзорът да определя за второто полугодие цените на клиничните пътеки. Не мога да си обясня защо единствено в здравния сектор се налагат такива рестриктивни мерки“, посочи д-р Брънзалов и добави, че не може заради надвишаване на средствата на някои лечебни заведения да бъдат намалени цените за всички.
„В същото време в Закона за здравното осигуряване е записано, че заплатите на работещите в сектора трябва да бъдат осигурени. Как ще стане това, ако на 1 юли някой реши да намали цените на пътеките с 20%? Така се създава скрит дефицит. След като това правило важи само за болнична помощ, накрая ще бъде заявено, че само там парите са били достатъчни, а по другите пера е имало недостиг. Това не е правилно“, отбеляза председателят на БЛС.
Той е категоричен, че контролът трябва да бъде превантивен и от страна на съсловната организация е предложен механизъм за това. „Когато пациентът получава информация на секундата каква дейност е извършена и какво заплаща НЗОК за това, тогава контролът може да бъде ефективен“, обясни д-р Брънзалов.
Той предупреди, че вижда в проектобюджета предпоставка да бъде игнориран договорният процес. „Започваме интензивни срещи с мениджъри на лечебни заведения и ще свикам спешно заседание на управителния съвет на БЛС, за да видим как най-бързо ще обясним на лекарите и цялото общество заложените в проекта за бюджета недомислици“, обяви д-р Николай Брънзалов.
„Джентълменски предлагаме обаче средствата в първичната извънболнична помощ да бъдат насочени целево в детското здравеопазване, защото най-изявения дефицит на кадри е при педиатрите. По този начин може да се въведе политика в бюджета по време на договорния процес и тези практики да бъдат стимулирани. Другият акцент е наблюдението на хронично болните, тъй като ако те имат добро диспансерно наблюдение, резултатите ще са по-добри и няма да има 2,1 милиона хоспитализации“, подчерта шефът на БЛС.
Според него трябва да се намерят начини за дофинансиране на здравеопазването, включително и по-високи осигуровки, защото секторът не може да работи нормално с предложените в проекта за бюджет на НЗОК рестриктивни мерки.
