Ефективни ли са забраните, или имаме нужда от друг подход за ограничаване на употребата на вейпове от деца, независимо дали те са с никотин или без, или още по-лошо – с дрога? Ако няма контрол от държавата за спазване на вече наложените рестрикции и осъзнато здравословно поведение, може ли подходът „няма вейп, няма проблем“ да сработи? Отговорите дава д-р Юри Пулчев, председател на Софийско Психиатрично Общество и началник на отделение за остри психози в ДПБ“Св. Ив. Рилски“, град Нови Искър.
– Д-р Пулчев, как човешката психика реагира на забраните? В какви случаи те постигат желания ефект и кога водят до обратния резултат?
– Забраните могат да въздействат по разнообразен начин на човешката психика и да предизвикат различни реакции. Ефектът им зависи от много фактори, включително възрастта на хората, личностите им, културния и локален контекст, а също и от начините на формулиране на забраната и т.н. Огромно значение има също кой отправя забраните и колко официален или частен характер имат те. Но винаги са свързани с това, че някого протектират и облекчават, а друг – ограничават.
По принцип би могло да се каже, че „борбата със забраните“ е „лудостта“ на съвременния свят. Често живеем в парадокса на това, че е „забранено да се забранява“, защото спекулативно се смята, че забраните „травмират“ и „нарушават човешки права“. Но всъщност, ако използваме понятието „регулиране“, а не „забрана“, това вече изглежда човеколюбиво и съдържа смисъла на грижа за благополучието на хората в общностното живеене.
Вместо да забраняваме определени продукти, нека инвестираме в по-добри начини за разбиране и управление на зависимостите. Дългосрочното решение не е в крайностите, а в балансирания и информиран подход. Нека бъдат забранени най-привлекателните за непълнолетните продукти, каквито са еднократните електронни цигари и атрактивните вкусове. В същото време нека има легален избор за по-малко вредна алтернатива за онези пълнолетни пушачи, които иначе биха продължили да пушат. За да може наистина тази огромна зависимост- тютюнопушенето да остане в миналото.
Важно да отбележим, че са възможни и най-разнообразни реакции на забраните в генерационен и културов аспект. Една често срещана реакция е свързана със съпротива и неподчинение поради преживяването за ограничаване на свободата и от там – желанието за бунт. Това е особено валидно при тийнейджърите, които се стремят към независимост. От друга страна, както знаем, „забраненият плод винаги е по-сладък“. В този смисъл забраната, по своеобразен начин може да засили любопитството и интереса към определени неща и да ги направи по-привлекателни. При някои хора обаче забраните могат да предизвикат силен страх от последствията от нарушаването им, т.е. от наказанията. Като това също е възможно да доведе до каскада от доста неочаквани поведения. Това е особено валидно при деца и хора с ниско самочувствие.
Но в крайна сметка, ако забраната е логична, обоснована и поднесена по подходящ начин, е възможно хората да я приемат и да се съобразят с нея. Затова е важно забраните да бъдат обосновани смислено и да не изглеждат като произвол или моментна емоционална реакция. Защото когато правилата са ясно формулирани, недвусмислени и разбираеми, всички са по-склонни да се съобразят с тях. Особено когато е на лице логично и разумно обяснение, което цели адекватна защита на здравето, безопасността или общото благо.
Друг важен фактор е забраните или регулациите да имат последователност и устойчивост, а не да бъдат кампанийни. Ако забраните се прилагат последователно и справедливо към всички, е по-вероятно да бъдат ефективни. А също да бъдат поднесени с уважение, разбиране и грижа. Тогава имат по-голям шанс да бъдат приети, отколкото ако са свързани с агресия, заплахи или назидателен тон. Заплахите в този смисъл водят до ескалиране на ответни агресивни реакции или пък до проява на блокиращ страх, но така или иначе те правят забраните неефективни.
В допълнение – липсата на ефективност на забраните може да е свързана с наличието на твърде неясни и обобщени правила, които могат да бъдат тълкувани по най-разнообразен начин и съответно да бъдат заобикаляни и нарушавани. Както често, за съжаление правим с правилата за движение по пътищата.
– Защо някои забрани работят, а други предизвикват още по-голям интерес към забраненото?
– Истински работещите забрани или закони обикновено са ясно формулирани, логически обосновани и се прилагат последователно. А ако са свързани с авторитетна фигура или институция, на която хората имат доверие, това дава допълнителна стабилност. И не на последно място е аспектът на вътрешната мотивация. Ако дадена забрана е в съответствие с личните ценности и убеждения на хората, е по-вероятно те да я спазват.
За съжаление в нашия български контекст са твърде малко официалните забрани, които наистина работят, именно защото не отговарят на характеристиките, които описах по-горе. Много често се измислят и прокарват закони, свързани със забрани някак изведнъж, кампанийно, даже твърде емоционално и без да се изследват потребностите на общността и да се мисли за дългосрочните последствия върху различните аспекти на живота и обществото. Свидетели сме на много такива закони в последните години, свързани с училището, здравеопазването и т.н., които вместо да привнасят смисъл и да допринасят за благополучието на хората, всъщност са твърде противоречиви, нямат далновидност, дискриминативни са и нямат връзка с по-глобалните ценности, към които мисля, че принадлежим. По такъв начин, те по-скоро затрудняват и объркват живеенето, вместо да бъдат опора.
Това има особено значение за младите хора, при които поради липса на адекватна и достъпна информация забраната често пъти засилва интереса към забраненото, особено ако то се възприема като дефицитно или труднодостъпно. Особено ако забраните идват от хора или институции, които не будят доверие у младите хора или се прилагат несправедливо. Тъй като младите хора често имат изострено чувство за справедливост, е важно да бъдем внимателни.
Забраната може да изглежда като лесно решение, но в действителност крие сериозни рискове не само за младите, но и за пушачите, които са използвали електронните цигари като начин да се откажат от тютюнопушенето. Вейпингът се счита за по-малко вредна алтернатива на цигарите, а за много бивши пушачи – дори единствения успешен метод за отказване.
Много бивши пушачи, които са преминали към електронни цигари, може да се окажат без алтернатива и да се върнат към класическите цигари. Никотиновата зависимост е силна, а липсата на по-безопасен заместител увеличава вероятността те да потърсят познатото – горимите тютюневи изделия. Това би довело до ръст на заболяванията, свързани с тютюнопушенето, като рак на белия дроб, сърдечно-съдови заболявания и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Също така, това е в противоречие с политиките за обществено здраве, които целят намаляване на вредата от пушенето.
– Какво прави едно поведение привлекателно за младите – забраната или осъзнатият избор?
– По принцип младостта, като етап от жизнения цикъл, е период, свързан с търсене на собствената идентичност, автономизиране, отделяне от родителите и семейството, експериментиране и не рядко – различни видове емоционални противоречия. В този период е възможно забраните да се възприемат като предизвикателство към авторитетите и възможност за отстояване на независимост. Понякога хората са склонни да ценят повече това, което им е забранено или ограничено и именно тези неща да се преживяват като по-желани и интересни. Някои млади хора, също така са привлечени от риска и адреналина, които са свързани с нарушаването на забрани и това допълнително може да затвърди усещането за принадлежност към определена група или общност която споделя привлекателни ценности и възгледи. В една голяма част от случаите младите хора, макар и потопени в море от информационни стимули, всъщност се оказват не достатъчно информирани за последствията от дадено поведение и истински не осъзнават рисковете, които поемат.
В този смисъл осъзнатият избор, изисква определено ниво на зрялост, осъзнат житейски опит и способност за обективна оценка на ситуацията. Това не е лесно да бъде постигнато, но води до по-трайни и удовлетворителни резултати. В този път младите хора имат особена нужда да бъдат придружени, подкрепени и насочвани.
– Как да се изгради ефективна стратегия за намаляване на вредните навици, без да се прибягва до крайни рестрикции?
– За да намалим вредните навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и други вещества, предизвикващи зависимост, без да прибягваме до крайни рестрикции, е важно стратегията да бъде комплексна и устойчива във времето. Бихме могли да се обединим около някои ключови принципи:
Образование и информираност, а не страх
Хората не променят поведението си заради забрани, а когато имат истинска възможност да осъзнаят реалните последствия от дадено проблемно поведение. Кампании, базирани на научни доказателства и лични истории, са по-ефективни от репресивни мерки.
Алтернативи, а не лишения
Вредните навици и проблемните поведения често имат социална-психологическа функция. Ако забраняваме вейповете, какво предлагаме на пушачите, които искат да намалят вредата? Ако ограничаваме достъпа до TikTok за младежите, какви по-добри дигитални алтернативи създаваме?
Контрол, но не репресия
Строг контрол върху продажбата на вредни продукти на непълнолетни е абсолютно необходим, но не чрез тотални кампанийни забрани, а чрез по-добро прилагане на съществуващите закони и информационни кампании на всяка крачка.
Управление на социалната среда
Приятелската среда оказва огромно влияние по отношение на ценностите и поведенията. Ако тийнейджърите виждат свои връстници, инфлуенсъри или дори по-големи ученици да използват вейпове, съвсем естествено са по-склонни да последват примера им. Страхът от изолация или желанието да бъдат приети в дадена социална група често надделяват над рационалните аргументи. Но когато достъпът на непълнолетните до вейповете е труден, дори невъзможен, защото има добър контрол и регулация, все по-малко ще бъдат хоратата от приятелския кръг, които да предлагат изкушения.
– Какви са основните грешки, които възрастните (родители, учители, институции) допускат в комуникацията с децата по темата за вредните навици?
– Когато става дума за комуникация с деца относно вредните навици, възрастните (родители, учители, институции) често допускат някои грешки, които могат да намалят ефективността на техните усилия. Това включва например прекалено фокусиране върху негативното. Вместо да се набляга на рисковете и последствията от вредните навици, което може да предизвика страх и тревожност, е по-добре да се фокусираме върху ползите от здравословния начин на живот и позитивните примери.
Забраните, поднесени с назидателен тон и без внимателно разяснение, често предизвикват съпротива и неподчинение, особено при тийнейджърите. Децата и младежите често имат нужда от повече информация за вредните навици, за да могат да направят информиран избор. Важно е да се предоставя съобразена с възрастта информация на децата. Затова вместо да се изнасят „лекции“ е по-ефективно да се водят открити и честни диалози, да се изслушват техните въпроси и притеснения, без осъждане и критика.
Също така, ако родителите или учителите не прилагат едни и същи правила към всички или ако самите те не спазват ги спазват, децата могат да загубят доверие в думите им. Това означава да има едновременно индивидуален подход към всяко дете, в контекста на правилата и забраните, които важат за всички.
Като се опитваме да избягваме тези своеобразни грешки и се стремим да прилагаме ефективни комуникативни стратегии, можем да помогнем на децата и младите хора да разберат по-добре рисковете от вредните навици и да направят избор в полза на здравето си.
