Назначаване на парамедици в училищата ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри. Анализ, направен от Съюза на парамедиците за медицинската помощ в училищата показа, че това са предимно инциденти, травми и неотложни състояния.
Парамедиците са квалифицирани именно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в училищата обаче ограничава училищните ръководства да наемат само медицински сестри и фелдшери. В България не достигат 30 000 медицински сестри, а професията „фелдшер“ вече не съществува – заменена е от „лекарски асистент“. Поради тази причина има учебни заведения, които не могат да осигурят нужното медицинско лице.
Съюзът на парамедиците в България предлага на здравното министерство в стратегията за увеличаване броя на сестрите да се обмисли възможността за промяна в Наредбата, за да могат и парамедиците да бъдат назначавани в училищата. Така ще се намали недостигът на медицински специалисти в училищното здравеопазване, ще се облекчи работата им, ще се даде възможност квалификацията на медицинската сестра да се използва там, където е особено ценна – в болничната и доболничната помощ. Парамедиците в училищата биха спестили значителен финансов ресурс на държавата, тъй като обучението им е по-кратко и специализирано.
„Проведохме много разговори с колегите от училищното здравеопазване. Нашата цел категорично не е замяна на медицинските сестри с парамедици, а модел на сътрудничество и облекчаване на работата им, каквито практики има и в редица европейски държави“, коментира адв. Ива Пехливанска, председател на СПБ.
Съюзът е изготвил анализ за дейността на медицинските специалисти в училищата. „По Закона за достъп до обществена информация до всички области в страната бяха изпратени запитвания за най-честите случаи, обслужвани от медицинските специалисти в училищата в предходните две учебни години – 2022/2023 и 2023/2024. В едно средностатистическо училище със 700-1000 ученици, се регистрират между 100 и 300 посещения в здравния кабинет годишно. 10% от случаите са за инциденти, при които се налага обработка на рани. Още 10% заемат случаите на влошаване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за състояния като повишена температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, ухапване от насекоми, обриви, вадене на кърлеж и т.н. Екип на ЦСМП се вика в 1% от всички случаи – не повече от 3 пъти годишно за едно училище. В София например, при 174 училища, за една учебна година екипи на ЦСМП са викани в 100 случая, т.е. средно 2 пъти годишно на училище. За една учебна година столичните училища отчитат 32924 посещения в здравен кабинет, т.е. 190 посещения средно за едно училище – по едно на ден“, обобщи Пехливанска.
„Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в училище тя веднъж в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят за какво ли не Тя попълва журнали, пише справки, изготвя планове за здравна просвета и хигиена, участва включително в професионалната ориентация на учениците. Част от тези задачи могат да бъдат поети от парамедик. В Наредбата за здравните кабинети в детските градини и училищата е записано, че в тях се осъществява медицинско обслужване на спешните състояния при децата и учениците до пристигането на екип на центъра за спешна медицинска помощ. Нито медицинската сестра, нито парамедикът могат да поставят диагнози и да изписват лечение. Това прави лекарят, а лекар в училище няма. Затова медицинският специалист в училище има правомощия само да окаже първа помощ, да уведоми родителите и личния лекар на детето и да извика ЦСМП“, посочват от Сдружението на парамедиците. И добавят, че много от колегите им и сега работят в детски лагери, придружават спортни отбори на състезания.
