Румен Петков: Бившите окръжни болници няма да са търговски дружества

За това вече се били договорили ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, задачата обаче изглежда сложна

252
Румен Петков
Румен Петков, председател на АБВ

Във всяка област да има поне по една болница, която да не е търговско дружество – за това се договорили управляващите ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, съобщи в предаването „Офанзива“ по Нова нюз председателят на АБВ Румен Петков. Припомняме, в споразумението за управление между трите партии е записано, че здравеопазването ще е приоритет на новата власт, като една от набелязаните мерки е оптимизиране статута на държавните и общински болници като търговски дружества.

Именно зад тази иначе мъглява формулировка според Румен Петков стои идеята бившите окръжни болници да не са търговски дружества. „Първоначално ще започнем със 7-8, но целта е в бърз порядък поне по една болница във всяка област да бъде преструктурирана“, обясни той пред Скенер.нюз. Но отказа да даде повече подробности какъв ще е механизмът на това преструктуриране, с кои лечебни заведения ще се стартира и какви ще бъдат те, когато загубят търговския си статут. Последното, само пътем казано, отнема между 3 и 5 години.

Задачата няма да е лесна и защото държавата ще трябва да плати дълговете на въпросните болници, а след това и да ги финансира, което към момента не е разрешено от ЕС. Освен ако не ги направи ведомствени или второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Във втория казус например са държавните психиатрични болници, които обаче не работят по клинични пътеки и получават средства единствено от държавата. За сравнение един леглоден в психиатриите е финансиран с 65 лева, докато в болниците, които са търговски дружества, той е минимум 250 лева.

Заплатите на персонала в държавните психиатрични болници са много по-ниски от тези в останалите лечебни заведения и се определят от Министерството на здравеопазването. Което означава, че в бившите окръжни болници, които бъдат преобразувани във все още неясно какво, лекарите и сестрите ще трябва да се задоволят с възнаграждения, спуснати им от МЗ, и да забравят за ДМС.

Има и още един проблем – вероятно не всички областни болници и общините към тях, които имат дял в капитала, ще се радват на такова преструктуриране. Освен ако държавата не обещае да финансира всяка от тях поне с по 5-10 млн. лева на година, но при условие, че си запазят приходите и от здравната каса.

„Всички бъдещи действия са предмет на обсъждане в Съвета за съвместно управление, а договореното до момента е разписано в споразумението“, лаконичен беше пред Скенер.нюз депутатът от ГЕРБ и бивш здравен министър проф. Костадин Ангелов.

СПОДЕЛИ