Пациентите ще трябва да си доплащат докато не достигнем 10% от Брутния вътрешен продукт за здравеопазване, а в момента се отделят 4,5%, предупреди зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров пред БНТ.
„Беше премахната регулацията за диспансерни и профилактични прегледи и изследвания, които станаха безлимитни в извънболничната помощ, бяха повишени цените в извънболничната помощ и донякъде в болничната, а Конституционният съд отмени лимитите на болниците – това са няколко неща, които изсветлиха ситуацията в здравеопазването. Стана ясно, че и в първичната, и в специализираната, и в болничната помощ, и в медицинските изделия, и в лекарствата всъщност има недостиг на средства, а не преразход. Досега изкуствено се показваше, че тези средства стигат, чрез въведени регулации за сметка за българските пациенти и лекари“, подчерта д-р Маджаров. По думите му е очевидно, че здравната вноска у нас от 8%, която е най-ниската в ЕС, процентът от БВП, който е най-нисък от ЕС, са недостатъчни да осигурят европейско здравеопазване и европейски кадри като заплащане.
„Осигурили сме медикаментите, но всяка година имаме ръст в недостига и на средства за медикаменти. Само за първото тримесечие на 2024 г. на миналата година има ръст с 14% в сравнение със същия период на 2023 г. И ако за аптечния пазар ръстът е с 10%, то за лекарствата в болнична помощ той е 24% и достига 700 млн. лв. само за първото тримесечие. И твърдението, че има преразход в болнична помощ, заради някаква нередност, е донякъде спекулативно. Недостиг има за всички дейности, заплащани от НЗОК, с изключение на изследванията, за което пък е нужен допълнителен анализ защо има остатък там“, отбеляза зам.-шефът на БЛС.
Той напомни, че целта на здравната реформа, започнала в началото на века, била да се достигне 12% здравна вноска, за да преминат всички разходи за здравеопазване към НЗОК. „Към настоящия момент разходите са преминали към касата, но вноската продължава да е 8%. Няма как парите да са достатъчни. Спирането на реформата доведе до това, че имаме огромен брой болници и всяка година нови дейности. И тази година се прави опит Касата да заплаща нови дейности, за да се облекчи фармацевтичната индустрия и от БЛС няма как да се съгласим с това. Имам предвид биомаркерните тестове, които в момента се заплащат от фармацевтичните компании, а не от пациентите“, обясни д-р Маджаров. По думите му твърдението, че биомаркерите ще струват 8 млн. лв. е само за тази година, а по начина, по който е предложено това заплащане от НЗОК догодина може да доведе до минимум 30 млн. лв. разход.
По отношение на осигуряването на болнична помощ чрез ротации на персонала, какъвто е случаят Петрич и Сандански, д-р Маджаров заяви, че трябва да престане да се твърди, че някои болници са незаменими. “Просто трябва да изискваме болниците да бъдат истински болници и ако не отговарят на тези условия, да се закрият, а не да твърдим, че те съществуват на ротационен принцип, защото здравеопазване, особено пък в гинекологията и в детското здравеопазване ротационен принцип не може да се прилага. Ясно е, че там ситуацията понякога се променя рязко, бързо и е заблуждаващо, че се осигурява достъп до здравеопазване с твърдението, че си осигурил ротация на персонала”, категоричен е зам.-председателят на БЛС. И добави, че най-спешният проблем за решаване е недостигът на кадри и това трябва да е приоритет на следващия министър на здравеопазването.
