Диспансеризацията е системно медицинско наблюдение и е от изключителна важност за пациентите, които биват следени изкъсо от личните си лекари или от специалисти и изпращани по.често за прегледи и изследвания. Повече за диспансерното наблюдение, осъществявано в извънболничната медицинска помощ, обясняват от касата в редовната рубрика за здравноосигурени „НЗОК за теб“.
Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински дейности и изследвания (по вид, периодичност и честота) по диспансеризация (диспансерно наблюдение) на здравноосигурени лица, страдащи от хронични заболявания, за които е необходимо проследяване и/или лечение.
Кой има право на диспансерно наблюдение?
Заболяванията, за които лицата подлежат на диспансерно наблюдение в извънболничната помощ и се заплащат от НЗОК са определени в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и в приложение № 8 към Националния рамков договор за медицинските дейности за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар и приложение №13 към НРД за МД за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от лекар специалист.
Кой наблюдава диспансеризираните?
Всеки личен лекар, респективно всеки специалист, сключил договор с НЗОК, провежда определени по вид и честота прегледи и изследвания на диспансеризираните при тях лица в съответствие с Наредба № 8 от 2016 г.
Диспансеризирането на здравноосигурените при личните лекари се осъществява на база на извършен преглед, при който се установява, че пациентът е с диагноза (заболяване), подлежащо на диспансерно наблюдение. В този случай, джипито включва осигуреното лице в регистър на диспансеризираните при него и започва да изпълнява диспансерния алгоритъм, определен в Наредба № 8 от 2016 г. За различните заболявания са предвидени различен брой прегледи, при които се извършват разписаните в алгоритъма медицински дейности, в т.ч. изследвания и консултации с лекари специалисти.
Ако при извършване на преглед, личният лекар установи, че пациентът е със заболяване, подлежащо на диспансерно наблюдение от лекар специалист, то той издава „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3). Лекарят специалист диспансеризира пациента още с първото посещение при което се установи диагноза, включена в Наредба № 8 от 2016 г. Ако пациентът иска да промени лекаря специалист, осъществяващ дейностите по диспансеризацията, джипито издава ново направление.
При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината.
Може ли пациент да бъде диспансеризиран в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар?
Изрично изискване при диспансерното наблюдение е, че пациентът не може да бъде диспансеризиран за едно и също заболяване в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар за един и същ период от време.
В случаите, в които осигуреното лице е под 18 години и със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при джипи, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло от лекар – специалист.
В случаите, в които диспансеризираният е над 18 години и е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло и само от джипито. Изключение са пациентите с инсулинозависим захарен диабет, неинсулинозависим захарен диабет на инсулинолечение и пациенти, претърпели сърдечни интервенции и/или операции, до края на първата година след интервенцията/операцията, при които диспансерното наблюдение се осъществява от лекар – специалист.
Може ли да бъде отказана диспансеризация?
Следва да се има предвид, че диспансеризацията е доброволна и се провежда със съгласието на пациента с изключение на случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително или принудително лечение. Лекарят, установил заболяване, при което пациентът подлежи на диспансеризация, е длъжен да му предостави подробна устна информация за вида и тежестта на заболяването, възможните усложнения, начина на наблюдение и лечение и възможните рискове от отказа от диспансерно наблюдение.
