41 614 работещи и хора с инвалидни пенсии са се възползвали през 2024 г. от програмата за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт, която се провежда за 26-та поредна година. Това става ясно от последният брой на Информационния бюлетин на НОИ за тази година, който вече е достъпен на интернет страницата на институцията (www.nssi.bg) в рубриката Публикации/Издания на НОИ. В него подуправителят Весела Караиванова представя Стратегията за развитие на НОИ за периода 2025-2029 г.
„Дори и в условията на пандемията от коронавирус през 2020 г. и 2021 г. дейността не е преустановявана, а броят на лицата възползвали се от програмата през 2022г. и 2023 г. се увеличи значително, с около 6 хиляди. За 2024 г., спрямо 2023 г., се запазва броят на лицата, възползвали се от програмата за профилактика и рехабилитация, което показва, че програмата е достъпна и ефективна, с оглед запазване на здравето на гражданите“, посочват от НОИ.
Припомняме, право на парични помощи за евтин санаториум имат работещите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Изискването не се отнася за лица с увреждане, получено в резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест. Право на парични помощи имат и хората, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и срокът на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл. Паричната помощ на всяко правоимащо лице се предоставя еднократно в рамките на една календарна година, като продължителността е 10 дни.
За 2024 г. заложените средства по програмата са 32 529 280 лева, предвидени за около 50 000 души. Сключени са договори с 21 юридически лица за общо 50 изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация, разположени на територията на 15 области – София-град, София-област, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Монтана, Пазарджик, Стара Загора, Добрич, Благоевград, Кюстендил, Велико Търново, Хасково и Смолян, отчитат от НОИ.
Парите, които осигурителният институт отпуска за 10-дневен санаториум са за 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно (вкл. прегледите и изследванията) по цени, утвърдени от Надзорния съвет на НОИ; частична парична помощ за хранене от 9 лева на ден и 26 лева за нощувка.
Към 30 ноември 2024 г. са издадени общо 41 614 удостоверения и са изплатени направените разходи по 40 181 удостоверения, разпределени по фондове, както следва:
- 39 237 от фонд “Общо заболяване и майчинство”;
- 909 от фонд “Пенсии”;
- 30 от фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”;
- 5 от фонд “Трудова злополука и професионална болест”.
От провелите профилактика и рехабилитация лица с най-голям относителен дял са тези със заболявания на опорно-двигателния апарат – 74.29% и на периферната нервна система – 23.01%. Разпределени по възраст, най-голям е относителният дял на лицата над 51-годишна възраст – 75.22%, което кореспондира с по-високата заболеваемост за тази възрастова група. На второ място с 24.29% е делът на хората от 31 до 50 години. Под 1% са преминалите през програмата млади хора под 30-годишна възраст. От ползвалите паричната помощ 60.16% са жени, уточняват от НОИ.
Данните от изхода на проведената профилактика и рехабилитация през 2024 г. показват, че всички са с подобрено здравословно състояние. Дали това в действителност е така обаче не е ясно, тъй като това е твърдението на лекарите, които подписват картоните на ползвалите услугата.
„Програмата за профилактика и рехабилитация на НОИ позволява на хиляди осигурени лица със заболявания и лица с увреждания, да получат парична помощ, за да се профилактират и рехабилитират в различни специализирани болници и рехабилитационни центрове в известните ни балнеокурорти. Тя ежегодно изпълнява поставените й дългосрочни задачи в здравен, социален и икономически аспект – подобряване на здравето и качеството на живот на осигурените в трудовоактивна възраст и връщането им към активни трудови, социални и обществени дейности и подобряване на здравето и качеството на живот на лица с увреждания, получени в резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест и на лица с лична пенсия за инвалидност“, е заключението на института.
