Най-малките бебета отгледани в Отделението по неонатология в Клиниката по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Св. Георги“ са по 500 грама. Неонатолозите се грижат за средно 200 недоносени годишно, като най-много са децата между 2000 и 2500 г, съобщават от болницата.
Отделението разполага с 10 интензивни легла (кувьози) и 5 – за доотглеждане като често се запълва максимално. В момента в отделението най-малкото новородено е 1200 г. „За последните 5-6 години недоносеността се задържа в граници 11,5-12,5% средно за страната. Но в някои региони и в някои центрове, където се съсредоточават рискови бременности, честотата може да надвиши и 20 на сто. Това е в зависимост от различни етнически, социално-икономически и здравни фактори. При нас в отделението по неонатология се грижим както за родените в Клиниката по акушерство и гинекология, така и за деца от други болници в Пловдив и региона на Южна България“, посочва проф. Мая Кръстева, началник на отделението по неонатология в „Св. Георги“ и Републикански консултант в областта на неонатологията за Южна България.
Раждането на недоносено дете е предизвикателство за гинеколога, неонатолога, родителите и педиатъра. Тези бебета имат много по-големи рискове за отклонения през неонаталния период, здравни проблеми и нарушен растеж. При тях е завишена честотата на късни медицински и социални нарушения и тя нараства с намаляване на гестационната възраст.
„Тук не можем да правим аналогия между едно бебе, което се ражда в 36-та и друго в 28-ма гестационни седмици като зрялост, физиологични особености, изява на патология след раждането, както и преживяемост и късни последици. Голямото предизвикателство пред неонатолозите в УМБАЛ „Свети Георги“ е неблагоприятната тенденция през последните години за нарастване на относителния дял на децата, които се раждат под 1500 г и под 1000 г“, казва проф. Кръстева.
Причините, които могат да причинят отключване на родова дейност преди 36 г. с. представляват един или повече фактори – индивидуални нарушения на самата майка, психоемоционални отклонения, медицински, демографски особености, като в някои случаи конкретната причина остава неясна. „Бих искала да обърна специално внимание на ролята на инфекциите както преди, така и по време на бременността, които се свързват с повишена честота на преждевременни раждания. Възрастта на майката под 16 г. е допълнителен фактор. При инвитро оплождане има двуплодни и многоплодни бременности, които също имат значение. Важни са и патологиите на самата бременност. Тези фактори съставляват голям процент от причините за раждане на недоносените деца“, подчертава проф. Кръстева.
Неонатологията е една от най-бързо развиващите се специалности, в която навлизат все по-нови диагностични и терапевтични методи, прилагането на които води до повишаване на преживяемостта на децата. Ролята на квалифицирания персонал и техническото оборудване в неонатологичните отделения за интензивното лечение е от съществено значение за развитието на детето.
Животоспасяващата интензивна терапия е свързана с повишена инвазия спрямо бебето, която специалистите се стремят да намалят, използвайки различни методи – положението на кувьозите вътре в самия интензивен сектор, намаляване на светлинните източници, на шума, методите за оценка на болката при новородените, музикотерапията, връзка майка-дете.
„Ние осигуряваме емоционалната връзка като допускаме здравите родители да видят бебето си, да го докоснат, да му поговорят, ако желаят – да попеят. Те получават информация за състоянието на детето си непрекъснато. В нашата клиника работим по проблемите на болката и стреса на новородените деца и ние сме новатори в това отношение. При тежки случаи обаче, когато патологията е значителна, могат да настъпят и усложнения с по-продължителен характер. Например заболявания, свързани с дихателната система, да има церебрални отклонения, нарушения в зрението, в слуха, отклонения в постнеонаталния растеж. Тези усложнения са основание недоносеното бебе да се наблюдава много стриктно след изписването. Идеята е не само да му спасим живота, а и да осигурим максимално добро качество на живот. Затова недоносеността е здравен проблем, който има обществено значение“, допълва проф. Кръстева.
Важен фактор за намаляване честотата на недоносеността и развитието на бебетата е превенцията и информираността на бъдещите родители и тяхната здравна култура. Качеството на пренаталните грижи е изключителна задача. Проф. Кръстева и екипът от специалисти по неонатология в УМБАЛ „Св. Георги“ съветват бременните да посещават редовно консултации при акушер-гинеколог и да правят назначените им медицински изследвания.
