Министерството на здравеопазването (МЗ) ще продължи да инвестира в иновации, обеща служебният здравен министър д-р Галя Кондева по време на конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“.
„През тази година насочихме значителни инвестиции през капиталови разходи за модернизация и роботизирана медицина“, подчерта д-р Кондева и открои купуването на интелигентни ендоскопски модули, захранвани от изкуствен интелект за университетските болници „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и „Канев“ в Русе. „Отпуснахме средства и за закупуване на високотехнологичен скенер за 2D и 3D образи за Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“, както и за роботизираната хирургическа система с четири ръце от последно поколение за Клиниката по урология на Александровска болница“, добави здравният министър. В болница „Св. Георги“ в Пловдив пък е финансирано оборудване на роботизирана операционна зала. По думите на Кондева инвестициите са в размер на над 16 млн. лв.
„Въвеждането на иновации ще се превърне в устойчив модел за усъвършенстване на превенцията, подобряването на ранната диагностика и успехите в лечението на редица заболявания“, каза още министърът. Тя увери, че страната ни не се е отказала от инвестицията за изграждането на особено важния за децата на България Център за лъчелечение с протонна терапия. „Провеждането на обществена поръчка за проектирането му е възложено на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, има и 1 млн. лв., заложени в бюджета на МЗ“, обясни д-р Галя Кондева.
Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов обаче иновациите следват добрите практики, но за да се случат и двете неща, трябва да се реши кардинален и много тежък проблем – кадровият дефицит. По думите му трябва да се подходи с много агресивни политики в това отношение. „Всички ние можем да бъдем пациенти и настояваме за това качество, но нямаме ли нужния човешки ресурс, много трудно ще се получи. Лекарският съюз договори един процент от бюджета за болниците, предвиден в НЗОК, да бъде насочен в иновациите“, припомни той.
„На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като водят до по-ефикасно лечение, а това е и един от големите оценъчни критерии за стойността на една иновация, а именно към колко социално значими заболявания е насочена“, каза управителят на НЗОК Станимир Михайлов. Той беше категоричен, че заложеното в бюджета на НЗОК за 2024 г. финансиране на иновативни медицински методи и технологии е довело до повече здравна резултатност и ефективност.
