Иновативните терапии, които НЗОК покрива напълно за пациенти с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма и макулна дегенерация, са добавили средно 10 години живот в добро здраве на 126 000 българи. Това обяви експертът в областта на здравните политики д-р Славейко Джамбазов по време на семинар „Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той представи данни за ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. По думите му общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество за тези пациенти надхвърля 13 млрд. лева.
Лошата новина обаче е, че финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нуждите на българските пациенти и НЗОК не разполага с нужния ресурс, за да заплати стойността на всички лекарства, предписани от лекарите, отпуснати и приложени на пациентите и отчетени от болници и аптеки към касата. Затова, по думите на директора на ARPharM Деян Денев, НЗОК с всяка година все повече разчита на постъпления от отстъпки, осигурени от фармацевтичните компании, което увеличава рисковете за системата.
Макроикономистът и експерт в сферата на здравеопазването Аркади Шарков изложи данни, според които, бюджетът за лекарства сериозно изостава от общата стойност на заплатените от касата медикаменти и нараства по-бавно от останалите здравноосигурителни плащания, запазвайки дела си в общия бюджет на НЗОК. Разликата между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на НЗОК се компенсира от отстъпките, предоставяни от фармацевтичните компании, които стават все повече всяка година, надхвърляйки 800 милиона лв. през 2024 г.
Шарков показа датата, която нарече „денят на лекарствената неосигуреност“, на която бюджетът на НЗОК за лекарства свършва всяка година. Ако през 2021 г. парите за медикаменти са свършили на 30 октомври, през тази година това се е случило на 13 септември, а през 2025 г. вероятно ще свършат още през август.
„Плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година. Това е резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта Шарков. Той направи и няколко предложения, които да работят в посока избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите на българите от здравна грижа: създаване на механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението; устойчиво и предвидимо увеличение на плащанията за здравеопазване, в това число и за лекарства, с най-малко 15% на годишна база, чрез повишаване на осигурителната тежест, увеличение на акцизите, нов акциз за вредни храни и напитки; преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, защото настоящият води до излизане на лекарствени продукти от българския пазар.
Водещият онколог доц. Ася Консулова отбеляза, че медицинските онколози трябва да се борят за здравето на пациентите, а не със системата. „Благодарение на иновативните терапии, през последните години, можем да лекуваме пациентите много по-добре и по-персонализирано“, добави тоя. И даде примери от своята практика как приложението на съвременни таргетни и имунотерапии променя значително резултатите от лечението и дава по-добра прогноза за пациентите като прибавя допълнителни години към живота им. „Достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта“, категорична е доц. Консулова.
