Най-старата болница у нас – УМБАЛ „Александровска“ днес навърши 145 г. На 30 октомври 1884 г. лечебното заведение е осветено тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър.
На 23 май 1878 г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. На нейно място през 1879 г. се създава Софийската първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция. Пет години по-късно, документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от Княза лично от тогавашния министър на вътрешните дела – Петко Рачов Славейков.
Събитието поставя същинското начало в летописа на медицинската наука, на общественото здравеопазване и на медицинското образование в нова България: най-често лекари от „Александровска“ оглавяват националното Министерство на здравето, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз, те редактират първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества, те са първите преподаватели в създадения през 1917 г. Софийски медицински факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски”, който става основа за изграждане на съвременната национална система от медицински университети в страната. Постепенно болница „Александровска“ се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет – София.
Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1484 души. От тях 442 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица (36 професори и 42 доценти), 200 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 132 имат научна степен „Доктор” и 16 – „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 378. Всички тези служители лекуват близо 36 000 пациенти годишно. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури) и консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000.
„Дълго след създаването си, „Александровска“ е най-голямата българска болница, мястото, където се създават българската медицинска наука и образование, и с право е наричана „Здравницата на България“ и „Болницата-майка“. Зад тези епитети има дълбоко съдържание, извоюван комплимент, който ни носи радост, гордост и самочувствие, но така също означава голяма отговорност към първосъздателите и учителите, към нашите пациенти и към самите нас, за да оправдаем тяхното доверие и очаквания“, обърна се към колегите си директорът на лечебното заведение проф. Атанас Йонков.
„В славното си минало Александровска болница „преживява“ метежите на четири войни, оцелява след две бомбардировки, устоява на пандемии и всякакви изпитания. И това не е въпрос единствено на шанс, защото шансът идва при подготвените и можещите. Ние можем и доказателство за това е, че близо век и половина по-късно болницата достойно заема лидерска позиция в българското здравеопазване, защото в нея работят личности с високи цели, адекватни на времето и изискванията му. Изпитанията, продиктувани от динамиката около нас и извън нас, понякога ни се струват непреодолими, но както казва Чърчил: „Песимистът вижда трудности във всяка възможност, жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност“. Дали успяхме да използваме всяка възможност и нереалното да правим реално – това времето ще покаже, но истината е, че винаги опитвахме, пречките не ни пречупиха и винаги действахме, борихме се, постигахме, лишавахме се от много неща, за да не компрометираме доверието в нас и да останем верни на мисията, на която сме се посветили“, посочи в поздравителното си слово проф. Йонков.
Той призна, че го чака още много работа, а най-важната задача е удовлетвореността на персонала от условията на труд и от справедливо възнаграждение на труда. „Работната среда в много от клиниките се нуждае от спешна промяна, за да стане по-комфортна и по-достойна за усилията и отговорностите ни, и не на последно място – да бъде привлекателна за младите хора, за да я предпочетат и да останат да се реализират в България“, каза още проф. Йонков.
