Българския лекарски съюз (БЛС) едва ли ще се съгласи да води преговори с НЗОК за намаляване на цените на клиничните пътеки заради очакваната дупка в бюджета на касата. Припомняме, от фонда вече обявиха, че такава клауза съществува в НРД и е възможно тя да се задейства след преговори със съсловната организация.
Регулациите и икономиите в извънболничната помощ са част от причините за свръххоспитализациите, коментира пред БТА зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му в бюджета на НЗОК към края на тази година се очакват икономии от около 15 млн. лв. в перото за медико-диагностични дейности. „Ако наистина има 15 млн. лв. икономии, означава, че отново не е имало достатъчно направления за изследвания в извънболничната помощ“, допълни той.
Извънболнична помощ
Според Маджаров икономисването на средства в извънболничната помощ е притеснително. „За поредна година регулациите на НЗОК, по стар техен обичай, водят до икономии в дейностите, които са в извънболничната помощ, а това косвено води до натоварване на болниците и до свръххоспитализации“, посочи зам.-шефът на БЛС. „Ние непрекъснато твърдим, че извънболничната помощ трябва да бъде максимално освободена, а се получи така, че съдът освободи болничната помощ от лимити, като в същото време касата си запази възможността да лимитира извънболничната помощ“, уточни той.
Недостиг от 306 млн. лв. за болниците
„При изчисленията, които се правят в началото на годината, за болнична помощ са предвидени допълнителни 180 млн. лв., които са в резерва на НЗОК. Това означава, че тези предварително заложени 180 млн. лв., трябва да се извадят при изчисляването на сумата за недостига“, пресметна д-р Маджаров. По думите му недостигът на средства за болниците, който се очертава в бюджета на касата, е и заради липсата на лимити в лечението на онкологичните заболявания. „Нямаме информация каква част от тези дейности колко са нараснали и доколко формират този недостиг, за който твърдят от касата. Влияние има и решението на съда, според което надхвърлянето на месечните бюджети на болниците не е основание да не се заплати дейността им за съответния месец“, припомни д-р Маджаров.
Според него клаузата, заложена в Националния рамков договор, за намаляване на цените на клиничните пътеки за болници, надхвърлили прогнозните си бюджети, в момента е неизпълнима. „В нея се казва, че още в началото на септември трябва да има инициатива от страна на НЗОК заедно с нас да обсъди какви са прогнозите към края на годината – дали се очаква икономия, или преразход. Ако от НЗОК ни бяха алармирали навреме, вероятно щеше да има време да се прилагат някакви клаузи. Към момента, каквото и да правим, е безсмислено за 10-15 дни да променяме цени на клинични пътеки, за да се спаси преразходът“, обясни зам.-председателят на БЛС.
Поетапно заплащане на надлимитните стойности
„Касата няма друг шанс, защото това е решението на съда и сумата за надлимитните стойности на болниците трябва да се плати“, каза още д-р Маджаров. Според него би трябвало при увеличението на бюджета на НЗОК за следваща година да се вземе предвид и тази сума, за да може правилно да бъде планиран бюджетът за 2025 г. „По същия начин стои въпросът и с парите за лекарства – уж няма преразход, а в същото време се предлага над 20% увеличение на средствата за онколекарства“, той.
Увеличението на бюджет 2025 г. с 13%
Това увеличение на бюджета на НЗОК е според законовите текстове, които казват, че всички събрани суми от здравни вноски се използват само за финансиране на здравната каса. „Тези пари никой не ги отпуска, това са изчисленията на финансовото министерство и с оглед на нарастване на приходите от осигуровки следващата година и нарастването на минималната работна заплата се прогнозира, че ще се съберат 13% повече, отколкото тази година. Ето защо бюджетът на касата ще бъде завишен с 13% и то не защото някой така е решил, а защото така казва законът“, обясни д-р Маджаров.
Нови болници и нови дейности
„Механизмът, по който се плаща на болниците, би трябвало да бъде само при преминал пациент, според нуждите на пациента и потребностите на населението“, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос дали има нужда от нови болници или издаване на разрешение за нови дейности на вече съществуващи. Той смята, че това към настоящия момент няма как да бъде обективизирано реално и така се получава, че всяка нова болница има пациенти, а заедно с това и съществуващите болници продължават да имат пациенти. „Тук има нещо сбъркано и наистина е крайно време тези, от които зависи, да намерят механизъм за обективен контрол върху тази ситуация. В противен случай, към момента мога само да кажа, че това са потребностите на българското население. Някой ще трябва да направи анализ какво и защо се случва, защото има държави, от които се вижда, че осигурителните фондове не са успели да издържат на натиска на непрекъснато увеличаващи се разходи“, подчерта зам.-шефът на Лекарския съюз.
Предстоящи преговори за анекс с НЗОК
„В предстоящите преговори за анекс към рамковия договор би трябвало да не се променят обемите, а по отношение на цените се надявам да продължим в насока, в която по-голямата част от средствата, които ще бъдат в бюджета на НЗОК, да са насочени към медицинските дейности“, заяви д-р Маджаров. По думите му всичко поскъпва, а пари за заплати на лекари и медицински сестри все няма. „Да не забравяме, че трябва да се осигуряват минимални възнаграждения, които са толкова минимални, че не могат вече да задържат средния медицински персонал в болниците“, припомни той. И за пореден път алармира, че България е застрашена от кадрови дефицит, особено на медицински сестри, акушерки и лаборанти.
Остойностяване на лекарския труд
Ръководството на съсловната организация е представило на служебния министър на здравеопазването д-р Галя Кондева методика за остойностяване на лекарския труд. „Искрено се надяваме методиката да се вземе предвид и нещо да се случи, поне да се тръгне отнякъде – от лекарите, работещи в спешната помощ, в регионалните здравни инспекции, в ТЕЛК и НЕЛК. Да се започне от лекарите, които работят в структури на държавата, те да бъдат водещи при остойностяването на труда им, за да издърпат и останалите“, каза още д-р Иван Маджаров.
