„Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве“, призова чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и председател на Българското дружество по неврохирургия, по време на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите му 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй като има клинични състояния, които не могат да се дефинират като болест. „Мозъчните заболявания продължават да са една от водещите причини за инвалидност и смъртност“, алармира той.
Заболеваемостта от мозъчни заболявания у нас през 2022 г. наброява над 1 270 000 случая, а броят на починалите вследствие на тези заболявания е над 33 000. „За съжаление, това значимо предизвикателство остава извън фокуса на общественото внимание и въпреки усилията и отделни успехи, до този момент темата не е разглеждана задълбочено в своята цялост. Основната причина за това е, че проблемът е сложен и разнолик, има неизвестни, има и стигма“, посочи проф. Габровски.
„Проблемите сега и преди 10 години са почти едни и същи – невролозите в страната са близо 800, поставени са в не добри финансови условия, тъй като клиничните пътеки са много недофинансирани, липсват желаещи да специализират неврология“, каза директорът на болница „Св. Наум“ акад. Иван Миланов. По думите неврологичните заболявания са много сериозен проблем.
Проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация посочи, че мозъчното здраве е многоаспектно и зависи от телесното здраве. Една от причините за големия ръст на мозъчните заболявания е увеличаването на случаите на психичните разстройства в богатите страни. По думите му това се дължи на по-добрия начин на живот, заради който е снижен прагът на фрустрация. Друга причина е употребата на дрога, което води до зачестяване на появата на психични заболявания. „Паралелно с този ръст, инвестицията в психичното здраве остава нулева“, отбеляза още проф. Ончев.
Проф. Радка Кънева, мениджър на Център по молекулна медицина, пък каза, че проблемът не е свързан само с лечението на мозъчните заболявания, а и с генетичната диагностика за всички наследствени заболявания. „Нямаме възможност за реимбурсация на генетични изследвания на възрастни хора, а липсата на база данни е пречка за развитието на съвременна, базирана на доказателства медицинска наука“, добави тя.
„В здравеопазването трябва да се инвестира, а инвестициите да са умни – в профилактика и превенция, в ранна диагностика, в грижата за пациента“, апелира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. Евгени Тасовски, директор на Българска генерична фармацевтична асоциация, посочи, че България трябва да догонва другите страни по отношение на нивото на отделяне на средства за здравеопазване от БВП.
По данни на икономиста Аркади Шарков преките разходи за лечение на мозъчни заболявания в света са 1,14 трилиона долара, като се очаква значително да нарасне икономическата цена на неврологичните заболявания. „Непреките разходи, включително загуба на производителност и разходи за болногледачи, представляват 50% от общата икономическа тежест, което посочва необходимостта от общи спешни действия за намаляване на тези въздействия“, коментира той.
„Финансирането е в основата на всичко и вероятно затова фокусът върху НЗОК е толкова голям, инвестицията в здраве е инвестиция в бъдещето на нацията“, заяви подуправителят на касата проф. Момчил Мавров. По думите му, за да е ефективно финансирането, то трябва да почива на информирани решения и е важно да се работи с експерти, които да дават всичко от себе си, за да може парите да се разпределят по най-правилния начин.
„Министерството на здравеопазването има приоритети, обединени в стратегия до 2030 г., където е обхванато и психичното здраве“, подчерта зам.-здравният министър доц. Петко Стефановски. Той обясни, че по Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени над 84 млн. лв. за шест държавни болници, в които ще бъдат създаден модерни центрове за ендоваскуларно лечение на мозъчно – съдови болести. Стефановски добави, че МЗ приветства създаването на съвет за мозъчно здраве.
