Едновременното поставяне на кохлеарен имплант при глухота на двете уши е възможно у нас, но НЗОК финансира само един имплант на пациент. Това споделиха специалисти по „Уши, нос и гърло“ на кръгла маса, посветена на 25-годишнината от поставянето на първия слухов имплант у нас. Интервенцията е извършена за първи път в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която бе домакин на събитието. Организатор и водещ на дискусията бе проф. д-р Диана Попова – ръководител на първия център за кохлеарна имплантация у нас към ИСУЛ.
Проф. Попова изтъкна, че увреждането на слуха е тежък социален проблем, тъй като засяга много хора и сериозно влошава качеството им на живот. Тя обясни, че засегнатите от тежки проблеми със слуха в ЕС са 8,2 на 1000 души население; едно до три новородени на 1000 са с частична или пълна глухота, а възрастните хора над 65 г. със сериозни проблеми със слуха са 35 на 1000. В България статистиката е аналогична: около 34 000 души са напълно глухи. „Ето защо въвеждането на кохлеарната имплантация през 1999 г. в нашата страна е началото на решаването на голям социален проблем. Защото децата с кохлеарни импланти чуват, научават се да говорят, учат в масови училища и се развиват като всички други, а не остават изолирани в общността на глухите“, подчерта проф. Попова.
Тя обясни, че най-добри резултати се постигат, когато се прави неонатален скрининг на слуха на новородените. „Благодарение на този скрининг до 3-месечна възраст на детето може да се извърши ранна диагностика, до 6-месечна възраст да се прави слухова рехабилитация и до навършване на 1 годинка детето да бъде оперирано, като му бъде имплантиран кохлеарен имплант. Проблем е обаче, че не всички неонатологични отделения в страната разполагат с апаратура за скрининг на слуха. Първите апарати бяха дарение от „Българската Коледа“, каза проф. Попова.
Д-р Петър Руев от Центъра в Стара Загора припомни, че там са въвели слухов неонатален скрининг чрез пилотен проект, който установява същата честота на увреждане на слуха при българските новородени, каквато е и в Европа. Самата имплантация д-р Руев нарече много сложна като хирургия, но понасяща се леко от пациента. „Ние сме готови да направим едномоментна имплантация на двете уши, но НЗОК отказва да я заплати“, алармира д-р Руев.
Доц. Тодор Попов, ръководител на Катедрата по УНГ болести към Клиниката по УНГ болести в ИСУЛ пък отбеляза, че техният център има опит и с най-сложните имплантации, когато малките пациенти са с вродени малформации на ухото, с особени усуквания на кохлеата, което изисква от хирурга умение да насочи електрода към най-подходящото място. „Друг проблем е, че много от нашите малки пациенти изостават във физическото си развитие и на 1 годинка тежат като бебета на 4 – 5 месеца. Но ние спазваме общоприетата и в Европа граница да оперираме деца, които тежат минимум 7-8 кг“, сподели доц. Попов.
Доц. Дончо Дончев от ВМА обясни, че преди десетилетия в България случаите на увреден слух при деца са били много повече, отколкото в Европа, заради многото преболедували вирусен менингит. „Трябва да сме благодарни на въвеждането на ваксината срещу хемофилус инфлуенца, която драстично намали случаите на менингит и загуба на слух при децата“, каза той. И обърна внимание и на новостите в кохлеарната имплантация, благодарение на които в хирургичната практика вече навлизат роботи, а имплантите вече не са чанти, нито джобни процесори, а са на практика невидими.
Доц. Соня Върбанова от ИСУЛ припомни, че първите два кохлеарни импланта са платени от Министерството на труда и социалните грижи. „В началото и до днес кохлеарните импланти струват около 18 000 евро и изминахме дълъг път, докато НЗОК започна да ги заплаща. При това имплантите са от ново поколение. Сега вече се реимбурсират и имплантите за възрастни пациенти. Освен това касата заплаща също смяната на процесорите, което е постижение. Надяваме се в скоро време да отпадне ограничението само за една кохлеарна имплантация при един пациент на година, тъй като оптималният срок между двете имплантации трябва да е от 3 до 6 месеца. Тази промяна е наложителна, тъй като по света вече започна да се практикува едномоментно поставяне на кохлеарни импланти на двете уши“, добави доц. Върбанова.
Д-р Катя Асенова от ВМА сподели своя опит с възрастни пациенти. „Добре е, когато възрастни хора, загубили внезапно слуха си, решават да си слагат кохлеарни импланти. Колкото по-бързо се направи имплантацията, толкова по-бързо пациентите си възвръщат слуха на двете уши. Няма как обаче при голяма давност на загубата на слух да се получи ефект. По същия начин кохлеарна имплантация на дете, родено с увреден слух, но оперирано 10 години след раждането, има нулев ефект“, подчерта тя.
История на кохлеарната имплантация у нас
Първите кохлеарни имплантации (на две деца) са извършени на 16 юни 1999 г. от проф. Милан Профант и проф. Иван Ценев.
Първият Център за кохлеарна имплантация е създаден през 2000 г. към Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и остава водещ до ден-днешен.
Първата двустранна кохлеарна имплантация се прави през 2002 г.
Първата имплантация при възрастен пациент се извършва 2004 г.
От 2010 г. до 2022 г. се създават още центрове за кохлеарна имплантация: във ВМА София, Стара Загора, Пловдив, Бургас и Шумен.
